Божидара Денкова
Тази история ще е пълна с много въпроси, на които нямам отговор. Чувствайте се свободни ако знаете нещо, да ми кажете, моля. За съжаление, до момента сме посетили само един скален манастир край Шумен, но се влюбихме в тези произведения на изкуството и вярата. Заради това с нетърпение пропътувахме 400км, за да видим Аладжа манастир.
Той е скален манастир, както стана ясно вече. Неговото християнско име е неизвестно. От арабски ‘’аладжа’’ означава ‘’ пъстър ‘’. Смята се, че му е дадено заради многото стенописи, част от които можем да видим и днес. Намира се на около 15км от Варна и лесно се стига с кола до него. Спирате на паркинга, качвате около десетина стъпала и сте вече почти до скалата.
Изграден е и музей с артефакти открити на това място. Входната такса е 5лв, което е нищо пред това, което ви предстои да видите. Манастирът е на две нива, издълбани във варовикова скала висока около 25м. Около него всичко е зелено, има редки по вид дървета и много пейчици, на които можете да хапнете и да се любувате на святото място.
Смята се, че манастирът е изоставен по време на турското робство, но и за това информация почти липсва. Възникнал е може би 11-12в.. Всичките сведения за него са ни дадени от руския археолог Виктор Теплеков, както и от братята Шкорпил, изследвали това място. Благодарение на вторите сега ние можем да се разходим из Аладжа манастир.
Аз лично като чуя скален манастир и си представям издълбани в скала стръмни стълби, по които трябва да се кача. За щастие, тук има изградено ново, масивно стълбище, което е супер безопасно. То не е направено за мое удобство, направено е заради рушенето на скалата, което е неизбежно предвид нейния състав.
Още преди да се качите ще видите табела, която моли, съобщава и забранява едновременно. Информира ни, че скалата е варовикова и лесно се рони. Ако желаем и след години да се радваме на този манастир трябва да не оставяме стотинки, листчета, чорапи, тениски, носни кърпи и каквото още решим за здраве. За тази цел под въпросната табела има голям дървен сандък, където можете да пуснете своето желание. Той също стои в манастира, но не разваля същността му.
Много хубаво ни стана от факта, че някой се е сетил и постарал да създаде такова място. Така хората хем ще могат да оставят предмети за здраве, хем те няма да пречат на природата. Хубавото чувство изчезна още щом влезнахме в първото ниво на манастира. Всичко беше в стотинки!
Не разбирам, аз наистина не разбирам защо?! Имаше стотинки дори в малките дупчици в скалата. Хората четат табелата и мятат стотинки до нея. Какво ви става? Кулминацията беше, когато стигнахме до второ ниво и църквата в дъното. Имаше голяма метална врата на входа, която не позволяваше преминаването. Вероятно с цел запазване на красотата вътре. Можете да надникнете през решетките, което е достатъчно.
Това беше моментът, в който истински се ядосахме и с тъга в сърцата тръгнахме надолу. Пред вратата на тази църква се бяха събрали доста хора, които викаха и се суетяха. Приближихме и разбрахме, че те буквално панически късаха от някаква хартия и раздаваха на другите, разменяйки един химикал, за да напишат нещо и да го метнат през вратата. Вътре подът на църквата не се виждаше.
Не хуля религията, вярващите или надеждата за по-добро утре. Против съм неоценяването и немарливото отношение към една рушаща се история. Навсякъде беше упоменато, че всичко вътре е много крехко и не трябва да се пипа. Да не говорим да се замеря с пари и да се тика метал в процепите на скалата.
Аладжа манастир е място, което и до днес не е разкрило своите тайни. Има много легенди за изоставени съкровища и за зла участ, на този, който се опита да ги присвои. Все още може да ни научи на много неща и да ни разкаже истории, които не са разказвани никога. Отивайки там чудна енергия обзема тялото.
Защо тогава се опитваме да го разрушим? За мен това е поредният пример, че обществото не се интересува от бъдеще, на което няма да е свидетел. Отиди, виж, помоли се и си иди.
Той е скален манастир, както стана ясно вече. Неговото християнско име е неизвестно. От арабски ‘’аладжа’’ означава ‘’ пъстър ‘’. Смята се, че му е дадено заради многото стенописи, част от които можем да видим и днес. Намира се на около 15км от Варна и лесно се стига с кола до него. Спирате на паркинга, качвате около десетина стъпала и сте вече почти до скалата.
Изграден е и музей с артефакти открити на това място. Входната такса е 5лв, което е нищо пред това, което ви предстои да видите. Манастирът е на две нива, издълбани във варовикова скала висока около 25м. Около него всичко е зелено, има редки по вид дървета и много пейчици, на които можете да хапнете и да се любувате на святото място.
Смята се, че манастирът е изоставен по време на турското робство, но и за това информация почти липсва. Възникнал е може би 11-12в.. Всичките сведения за него са ни дадени от руския археолог Виктор Теплеков, както и от братята Шкорпил, изследвали това място. Благодарение на вторите сега ние можем да се разходим из Аладжа манастир.
Аз лично като чуя скален манастир и си представям издълбани в скала стръмни стълби, по които трябва да се кача. За щастие, тук има изградено ново, масивно стълбище, което е супер безопасно. То не е направено за мое удобство, направено е заради рушенето на скалата, което е неизбежно предвид нейния състав.
Още преди да се качите ще видите табела, която моли, съобщава и забранява едновременно. Информира ни, че скалата е варовикова и лесно се рони. Ако желаем и след години да се радваме на този манастир трябва да не оставяме стотинки, листчета, чорапи, тениски, носни кърпи и каквото още решим за здраве. За тази цел под въпросната табела има голям дървен сандък, където можете да пуснете своето желание. Той също стои в манастира, но не разваля същността му.
Много хубаво ни стана от факта, че някой се е сетил и постарал да създаде такова място. Така хората хем ще могат да оставят предмети за здраве, хем те няма да пречат на природата. Хубавото чувство изчезна още щом влезнахме в първото ниво на манастира. Всичко беше в стотинки!
Не разбирам, аз наистина не разбирам защо?! Имаше стотинки дори в малките дупчици в скалата. Хората четат табелата и мятат стотинки до нея. Какво ви става? Кулминацията беше, когато стигнахме до второ ниво и църквата в дъното. Имаше голяма метална врата на входа, която не позволяваше преминаването. Вероятно с цел запазване на красотата вътре. Можете да надникнете през решетките, което е достатъчно.
Това беше моментът, в който истински се ядосахме и с тъга в сърцата тръгнахме надолу. Пред вратата на тази църква се бяха събрали доста хора, които викаха и се суетяха. Приближихме и разбрахме, че те буквално панически късаха от някаква хартия и раздаваха на другите, разменяйки един химикал, за да напишат нещо и да го метнат през вратата. Вътре подът на църквата не се виждаше.
Не хуля религията, вярващите или надеждата за по-добро утре. Против съм неоценяването и немарливото отношение към една рушаща се история. Навсякъде беше упоменато, че всичко вътре е много крехко и не трябва да се пипа. Да не говорим да се замеря с пари и да се тика метал в процепите на скалата.
Аладжа манастир е място, което и до днес не е разкрило своите тайни. Има много легенди за изоставени съкровища и за зла участ, на този, който се опита да ги присвои. Все още може да ни научи на много неща и да ни разкаже истории, които не са разказвани никога. Отивайки там чудна енергия обзема тялото.
Защо тогава се опитваме да го разрушим? За мен това е поредният пример, че обществото не се интересува от бъдеще, на което няма да е свидетел. Отиди, виж, помоли се и си иди. 
