Една ваканция във Венеция, която може едновременно да ви вдъхнови и изпълни с приказни емоции, така и да ви разочарова.
Започвам от самото начало. Първото ми посещение на града беше през 2017г.. Няколко години по-късно отново попаднах в града с каналите. Единственото общо между двете ми визити на Венеция беше лятото. Сега споделям с вас какво най-силно ми направи впечатление.
Обичам Италия като цяло. За мен това е едно от най-прекрасните места за живеене. Тези хора си имат всичко, красив език, манталитет, кухня, жени, мъже, природа .. абее, разбрахме се.
Малки улички = трудна ориентация
При първото ми ходене успях да се изгубя, при второто беше за малко.
Беше ни казано да сме на площад Сан Марко в определен час. Имахме предостатъчно време. Уличките са толкова малки и симпатични, че в един момент наистина не знаеш къде си и просто завиваш насам-натам. Има табели за Сан Марко навсякъде, предполагам на търговците по улиците им е омръзнало да ги питат такива като мен къде е площада. За съжаление аз нищо не разбрах от тези табели и имах чувството или че от толкова завиване съм отишла в друг град, или че се въртя в кръг.
Времето напредваше както и безпокойството ми. Спомням си,че аз и скромната групичка от 3-ма души, която бях подлъгала да дойдат с мен, минахме около 10 пъти по Риалто или иначе казано Мостът на въздишките. Да ви кажа, накрая си беше чисто задъхване. С две думи, потичахме малко, но успяхме да си хванем транспорта на време.
Пиеш си кафето във Венеция и си топкаш краката във водата
Направи ми впечатление как основата на къщите буквално е във водата и отпред има малки дървени платформи, които играят роля на бряг. Там живущите си връзват лодките ( със сигурност си имат име, което аз очевидно не знам). Запечатала съм един момент, в който на една такава платформа пред двуетажна къща с много цветя по терасата, имаше малка маса с два стола. Една възрастна жена беше седнала и пиеше кафето си. Не мога да си представя какво е да живееш на ръба на големия венециански канал и да си пиеш кафето всеки ден с такава гледка.
Там освен като автобуси, автомобили, велосипеди използват лодките си и за таксита. Качихме се ние на едно, защото трябваше да стигнем до началото на самия град, където ни беше и колата ( истинската ). Беше прекрасно, като изключим цената, някъде около 120 евро, вече предполагам е повече, но събира близо 10 души, тоест не малка лодка. Ако обаче нямате 10 души под ръка, по-добре да имате 120 евро.
Задължително хапване по няколко пъти на ден
В Италия имат супер храна, на пръв поглед всеки би казал ‘’ Какво толкова паста и пица навсякъде има?’’ .. Не, мили мои, точно такива паста и пица само там има. Не вярвам да е само от пресните продукти, има си голяма доза майсторство и още по-голяма доза любов. По бреговете на каналите има малки ресторантчета, всички предлагат стандартното – паста и пица – някои разполагат и с пресни морски деликатеси. Честно да си призная не бих ги препоръчала ( ресторантчетата, не деликатесите ).
Губи им се автентичността, направени са повече за туристи, които са отишли да гледат … вода. Това ги прави и доста по-скъпи. Друг минус е,че са много струпани едно в друго. Всеки иска да е там и масите са им уникално малки. Бих посъветвала да се търси място за хапване из уличките, храната е също толкова вкусна и на доста приемливи цени. Да, няма да гледате Мостът на въздишките докато ядете, но няма и да ви минават стотици туристи зад гърба. Мисля,че плюсовете да няма гледка са повече.
Не съм сигурна кой период е най-удачен за посещение на Венеция. Бях през юли и през юни. Може би не съм била в подходящото време, но освен милионите туристи, малко миришеше неприятно от каналите. Мисля, че повече се усещаше миризмата на водата и след това тази на хората. Според мен изберете месец септември за своето посещение.
Dolce far niente – Свободата да не правиш нищо
Сещам се за още един, пореден, плюс на италианците и той е да са освободени да си живеят живота. Буквално. Създават усещането,че проблеми няма и никога няма и да има. Заобиколени са от позитивизъм и веднага щом стъпите на тяхна почва и вие се обгръщате със същата енергия. Дори от малкото фургонче на улицата, от където си купих сладолед, се сдобих и с “Вино еспресо’’. Иначе казано, малка пластмасова, запечатана отгоре, чашка с бяло вино. Взимате си я и си я пиете по улиците, както ние си купуваме кафе от автомат.
Това е италианското блаженство да ядете, да си пиете вино и да си живеете живота. Колкото и напрегнато да е от всички тези туристи, от всичката тази работа, която имат винаги ще се усмихнат широко, ще направят комплимент, ще пожелаят всичко добро и ще дадат усещането, че на този свят сте само вие и този отсреща. Те просто се наслаждават, на момента, на работата, която вършат и на вас. Шумни са и много емоционални, но разпръскват толкова много любов, че искаш пак и пак да се връщаш в страната им.