Деветашка пещера, драги ми приятели, е най-красивото място, на което сме били до сега! Не знам от къде да започна, но за да ви стане ясно заглавието първо ще си поговорим за първата част от него, после за втората.
Започваме с пещерата. Тя се намира до село Деветаки, логично! Доста дълго не е била особено популярна сред туристите поради липсата на мост над река Осъм, по който да минат. Пичовете от Холивуд, обаче, дошли филм да снимат и нямало как без мост, та направили един. Ей така, в бързината. Сега, това колко плюсове и колко минуси има няма да коментирам.
Паркирахме си на паркинга, платихме си входа и след няма и 2 минути ходене вече бяхме на входа на пещерата. Общата дължина е близо два километра и половина, като няма да ги видите всичките. Висока е 60м! 60!
Още с влизането попадате в голяма зала с отвори отгоре, прилича на Проходна, но по-голяма. Буквално бяхме спрели на входа и просто гледахме без да говорим, дори без да помръднем. Вътре тече малка рекичка, която някак си идва от вътрешността на пещерата. Има дървета, зеленина, страшно много птички, които пеят. Влизате в друг свят, мистичен, приказен, невероятен.
Ще ви кажа само една информация, която откраднах от интернет, за да добиете представа за какво иде реч. “ Обитават 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 15 вида прилепи. “ Абсолютно нереално!
В голямата зала има малко възвишение, стои леко не на място там, но за това после. Има стълбички и на върха му пейки, от там са всички велики снимки, които виждате на пещерата. Та и вие можете да се нащракате набързо.
В пещерата са открити също и следи от човешко присъствие от около 70 000 г.пр.хр.Тя е била обитавана през почти всички познати епохи. Ами да си призная аз и сега нямам против да я използвам като постоянен дом.
Разполага също с две галерии, мокра и суха. Сухата е без рекичка в нея, мократа – ясно. За щастие вече хората повече се интересуват от живите същества вътре, за това има малко рестрикции. Заради размножителния период на 35 000 прилепа на това място, сухата галерия е затворена за посещения 25.05 – 31.07, а водната част от 01.11 до 01.04. Ако застанете точно на входа и се заслушате ще чуете “приказките” на хиляди прилепи отвътре.
Със скромните си 25 години не мога да давам оценка за време, в което не съм живяла. За това няма да навлизам в политически теми особено в история за пещера. Това, обаче, което ме застреля на място е когато погледнах над импровизираното хълмче с пейките, за което казах по-горе. Там имаше изградена стена и зад нея едни големи кръгли неща, които на мен на нищо не ми приличаха.
Оказа се, че през 1950-та година е използвана за съхранение на петрол. Да, наистина, някой не толкова умен човек е решил да наблъска вътре цистерни с петрол. В това невероятно красиво място, та тя си има собствена екосистема, хайде стига. Цистерните стоят до 2015-та година, когато най-накрая някой ги е изнесъл. Сега се виждат само част от постаментите им или точно къде са били. Има дори и в галериите, при прилепчетата.
Да, някои грешки са поправени, но пещерата ще напомня винаги какво сме причинили. Миризмата толкова се е впила във всичко там, че ако поседите малко ще доловите неприятния петрол. Просто така, да се знае и помни.