В централна северна България се намира прекрасното малко градче Дряново.
Решихме, че можем да направим една малка екскурзийка до там с преспиване. Тъй като километрите са доста и минават през Стара планина, трябваше да се грабнем доста рано сутринта. Купихме по една баница и към балкана.
Пътят ни минава през Шипка. Така и така сме там, защо да не се качим до паметника, винаги е добра идея. По принцип сме много навити за ходене/ катерене/ тичане и други изморителни действия, но сега бяхме решили да ни мързи и да се качим с колата. Да ама не, малкият път преди стълбите беше затворен, защото не беше почистен от снега.
Какво да правим, хайде по стълбите. Да не си помислите само, че някой ги беше изчистил, те бяха в лед, тоест си бяха една голяма пързалка. С много инат се качихме, потни, за да видим, че горе има доста хора, които не бяхме видели по пътя. Нещо не беше както трябва. Хора с маратонки, сандали, токчета, как са се качили, на нас ни трябваха котки за тези стълби. Ще кажа само, че малкият, неизчистен път за коли, може да се мине и пеша. Само това ще кажа, нищо повече.
Беше станало горе долу обяд, а и баниците вече бяхме забравили, че ги ядохме и трябваше да яхнем Алфата и да продължим. Оставаше ни около час и малко докато стигнем до крайната точка. Още на входа на Дряново има пресечка за пещерата и манастира, за която пресечка аз уведомих Митко след като я подминахме. Върнахме се. Решихме да видим Бачо Киро и тогава да се настаним в хотела.
Тази пещера е супер яка! Тук са намерили първите хора и кости на една гигантска мечка. Предвид популацията в наши дни, можем да направим извод тогава кой е победил в боя. Влиза се без водач, разходката е кратка. Имайте предвид, че лампите са със сензор за движение, тоест пред нас е тъмно и зад нас е тъмно. Мен ме беше страх. Има добре обозначени табели, това им е спалнята, това хола, това огнището, тук са се били с мечката. Измислих си ги, оригиналните са по-добри, отидете да видите.
Нагледахме се на пещерата и продължихме към Дряново. Искам да изразя удоволствието си към този град. Супер добре устроен е! Има паркове, градинки, площадки, деца, майки, майки с деца, баби с деца, тийнейджъри без деца, всичко. Метнахме багажа в хотела и хайде на дряновска експедиция.
Там е роден Никола Фичев или иначе казано Кольо Фичето. Признавам, не знаех колко точно велик е бил докато не посетихме музея. Там можете да видите макети на всички негови стоежи в България, Румъния и Турция. Той е бил на пиедестал както за българите, така и за турците и повярвайте, има защо.
Навсякъде в града има табели за забележителностите, които трябва да се видят. С тяхна помощ без проблем намерихме и моста построен от Кольо Фичето през около 1860г.. Това е единственият мост създаден от него, който не е мръднал и до днес. Дори разбрахме, че през него е преминала руската артилерия и той е издържал. Гениално и супер красиво!
За своя роден град Фичето строи и църква. Интересното при нея е, че тъй като не е имал много парички е направил камбанарията вътре в църквата, а не като отделна постройка. Реално, неволята е създала камбанариите във вида, в който ги виждаме и сега.
Още в Дряново може да намерите една от първите часовникови кули в България. Тя не е в оригиналния си вид, просто защото е бутана по някое време през годините. Дряновци обаче казали ‘’ Искаме да знаем колко е часа’’ и си я построили пак.
За прекрасният град може да се говори много! Хората там са горди с това, което имат, поддържат го и го обичат. Разказват с усмивка за историята на Дряново. Пожелавам си някога тази тяхна енергия да се разпростре във всички наши градове и села. Има защо!