Божидара Денкова
Внимание! Тази история няма да е много позитивна! От Пловдив до Дяволски мост е има няма три часа път. Поради тази причина трябваше да направим най-омразното нещо на света – да станем рано, доста рано. Знаете, кафета, мафета, кучета, баници и в колата.
Много хубав път са направили към Кърджали, истинска магистрала. Това предразполага всички непокорни на ограниченията да изпреварват доста опасно за себе си и за околните. Може би така показват нещо, което нямат. Те си знаят, вие внимавайте.
Стигнахме до Кърджали, спряхме да хапнем, трябва си. После ни чакаше още около час път с Алфата и сме там. Накрая, последните километри са изпълнени с много тесен и страшен за мен път. Хубав е, няма да си потрошите колата ама си е тесничко.
Е, най- накрая след хиляди друсане по пътя ние стигнахме. Има паркинг, на който спокойно може да се паркирате и да продължите пеша. Аз лично очаквах повече да походим, но се оказа, че моста се вижда от паркинга. Направени са много беседки за сядане и пътека до забележителността.
Не знам, може би аз нещо не бях разбрала или в моята глава нещата изглеждаха по друг начин, но единственото хубаво нещо там беше самият мост. Построен е около 16-ти век по заповед на султана. Преди него е имало римски мост, но Селим I нещо не му е вярвал и е казал да се създаде сегашния. Много легенди се разказват за тази забележителност, но нищо не се знае със сигурност. Смята се, че ако погледнете към моста между 11 и 12 часа на обяд, когато отражението му прави окръжност ще видите в камъните Сатаната.
Тръгнахме ние по бетонната пътека, за да се приближим до него максимално и ни посрещна мъж, който ни поиска вход. Пет лева! Ама чакайте малко сега, никога не сме се правили за вход, нормално е, нещата трябва да се поддържат, но тук малко прекалиха. Господина с масичката и касовия апарат беше точно до моста, на около 20 метра от него. Плащам си, за да снимам ли? След като попитахме защо плащаме той се развика, че му омръзнало да обяснява и да сме влизали без вход. Еми окей, сърдит чичо.
Наистина бях впечатлена от това произведение на изкуството и на сръчните ръце на някой завиден майстор. Истинска красота и величие. За съжаление и тук хората са прекалили с идеите си и са развалили доста от естествения вид на средатата около него. Прекалено много бетон и прекалено много беседки, престарали са се. И за какво? Да имате оправдание да ми взимате 5 лева?
Малко посърнали се качихме в колата и се отправихме към Орлови скали. Това е тракийски скален комплекс, разположен на няколко километра от моста. Също има къде да се паркира и хоп! какво да видим?? Човек, който събира вход, пет лева! Е добре, айде, заповядайте, няма да се дърпаме. Издаде ни касов бон, на който не пишеше нищо, няма фирма, няма мол, няма адрес.
Оставям това на страна и да си поговорим малко за скалите. Това е една гигантска скала, в която има много интересни издълбани дупки. Те са доста високо и ми е супер интересно как са стигнали древните хора до там, за да ги създадат. Смята се, че вътре са поставяли малки предмети или урни за почит към починалите. Близо до тях има следи от различни ритуали или “тракийски партита”, както обичам да им казвам.
До тях се стига по кратка пътека през гората, обезопасена и приятна. Има място за сядане, където може да погледате този феномен на една отдавна изчезнала цивилизация и да си задавате много въпроси, на които няма отговори.
За финал ще ви разкажа развръзката със събирането на вход. Попитах втория господин от чие име взима тези пари и той отговори, че работи за Община Ардино. След като се прибрах звъннах на въпросните да попитам защо ми взеха 5 лева, не да се карам, само исках да знам. Говорих с една дама, която каза, че не може да ми отговори и ще ме прехвърли към заместник-кмета. Изчаках. Той не ми вдигна. Така три дни. Явно не им бях приятна компания. Та, ако някой има отговор на този въпрос, моля да ме просветли?
