Всеки е чувал поне веднъж за екопътека Бяла река. Живущите в радиус на 100км от Калофер са я чували повече. Особено последните години, когато тя се сдоби с много популярност. Реално, не знам защо е по-известна от другите. Предполагам, заради гигантския рибен ресторант, който направиха до нея. За него билбордите започват още от Пловдив. Това не е важно!
Много хора са ми споделяли, че пътеката не е дълга и супер лесна за преход. Тъй като Калофер не ни е далеч, решихме, че за един ден няма да е проблем да я оправим. Бърза разходка на Чарли Чарлев, този път му пуснахме разследване на самолетни катастрофи, за разнообразие, и тръгнахме.
Пътят до там е ужас. Да имате предвид, да си вземете танка. С Алфата минахме, тя е супер, не ни е предавала. Все пак да си имате едно на ум, много дупки има. Лангъркахме се около 15 минути и стигнахме до Калоферския манастир. От там тръгват и други пътеки, като например Тарзанова пътека към хижа Рай и изкачване на връх Ботев.
Ние бяхме за айляка и останахме на Бяла река. Първо ще минете през бивака, където може да спите на палатки и след това вече виждате големия дървен вход за пътеката.
Това реално е най-стабилната екопътека, по която сме минавали до момента. Да, всичко е в дървени мостчета, но тук си сигурен, че няма да паднат. Въпреки това, доста от стълбите минавах полу седнала, защото ме е страх като се вижда през тях.
Пътеката е кръгова, много ги обичаме кръговите, ей. Не да отидеш до някъде и после на обратно. Виждаш различни неща през цялото време. Много ми хареса тук, че има табели, абсолютно няма как да се загубите. Освен това пътеката разполага и с образователни такива. Показани са всички растителни и животински видове в района, заедно с информация за тях.
Моят жираф беше решил да вземе раницата си, в която може спокойно да се поберат 6 туби от по 10 литра вода Девин и вътре да набутаме неща за ядене. Направихме пикник, има много места за тази цел, възползвайте се. Не искам да коментирам, как ни се беше разляло пестото в чантата и беше омазало всичко и беше много гнусно. Седнахме, хапнахме, супер. При нас дойде едно куче, което явно е на някой там, не разбрахме на кой. Гледаше много жално, аз му дадох цял кашкавал на хапки и то просто го изяде, врътна се и си тръгна. Да знаете, всеки е с вас докато има полза!
Екопътека Бяла река върви главно срещу течението на … бяла река, която се движи изключително бързо. Заради високата скорост водата изглежда бяла, откъдето логично идва и нейното име. Първо всичко е супер леко, лесно и приятно. Ето защо хората си водят и малките деца там. Няма нищо опасно.
Това е в началото. След това се стига беседка с прекрасна гледка и от там започва експедиция 4х4. Семействата спокойно си се върнаха обратно, ние и кучето, което пак се появи, водеше и приятел, продължихме нагоре. На мен кашкавала ми беше свършил и те си тръгнаха. Та, останахме сами.
Наистина е изключително красиво. Много добре укрепено, няма как да се пребиете. Дори не ме хвана страх, което си е чист късмет.
Ще ви кажа честно, всички снимки, които виждате по социалните мрежи на хора с дънки и мокасини от там са реални. НО те са стигнали само до първата беседка, за която споменах. Тя е изключително близо до началото и реално все едно не сте били на екопътека. Ако искате да видите целият чар на това място, слагайте стабилните обувки и клиновете, защото е много катерене.
На края попадате в една гора, която е толкова зелена, че очите започват да ви болят. Разбира се, зависи от сезона, но пролетта е искрящо. Птичките се скъсват да се надпяват, щурчета свиркат и не се чува шум от хора. Има пейчици, на които може да си поседите и да си погледате красота и не забравяйте, че фасовете също са боклук. Винаги си напомняйте, че природата може да живее и без нас, но ние без нея – не.
Ние бяхме за айляка и останахме на Бяла река. Първо ще минете през бивака, където може да спите на палатки и след това вече виждате големия дървен вход за пътеката.
Това реално е най-стабилната екопътека, по която сме минавали до момента. Да, всичко е в дървени мостчета, но тук си сигурен, че няма да паднат. Въпреки това, доста от стълбите минавах полу седнала, защото ме е страх като се вижда през тях.
Пътеката е кръгова, много ги обичаме кръговите, ей. Не да отидеш до някъде и после на обратно. Виждаш различни неща през цялото време. Много ми хареса тук, че има табели, абсолютно няма как да се загубите. Освен това пътеката разполага и с образователни такива. Показани са всички растителни и животински видове в района, заедно с информация за тях.
Моят жираф беше решил да вземе раницата си, в която може спокойно да се поберат 6 туби от по 10 литра вода Девин и вътре да набутаме неща за ядене. Направихме пикник, има много места за тази цел, възползвайте се. Не искам да коментирам, как ни се беше разляло пестото в чантата и беше омазало всичко и беше много гнусно. Седнахме, хапнахме, супер. При нас дойде едно куче, което явно е на някой там, не разбрахме на кой. Гледаше много жално, аз му дадох цял кашкавал на хапки и то просто го изяде, врътна се и си тръгна. Да знаете, всеки е с вас докато има полза!
Екопътека Бяла река върви главно срещу течението на … бяла река, която се движи изключително бързо. Заради високата скорост водата изглежда бяла, откъдето логично идва и нейното име. Първо всичко е супер леко, лесно и приятно. Ето защо хората си водят и малките деца там. Няма нищо опасно.
Това е в началото. След това се стига беседка с прекрасна гледка и от там започва експедиция 4х4. Семействата спокойно си се върнаха обратно, ние и кучето, което пак се появи, водеше и приятел, продължихме нагоре. На мен кашкавала ми беше свършил и те си тръгнаха. Та, останахме сами.
Наистина е изключително красиво. Много добре укрепено, няма как да се пребиете. Дори не ме хвана страх, което си е чист късмет.
Ще ви кажа честно, всички снимки, които виждате по социалните мрежи на хора с дънки и мокасини от там са реални. НО те са стигнали само до първата беседка, за която споменах. Тя е изключително близо до началото и реално все едно не сте били на екопътека. Ако искате да видите целият чар на това място, слагайте стабилните обувки и клиновете, защото е много катерене.
На края попадате в една гора, която е толкова зелена, че очите започват да ви болят. Разбира се, зависи от сезона, но пролетта е искрящо. Птичките се скъсват да се надпяват, щурчета свиркат и не се чува шум от хора. Има пейчици, на които може да си поседите и да си погледате красота и не забравяйте, че фасовете също са боклук. Винаги си напомняйте, че природата може да живее и без нас, но ние без нея – не.