Един почивен ден станахме и решихме, че няма да си останем вкъщи. Искахме разходка в планината за ден, без много да се изморяваме. За щастие Родопа ни е на една ръка разстояние и лесно можем да се пуснем натам.
Екопътека “Невястата’’ е до Смолян. Пътят е само завои, но не е дълъг и е доста приятен. Изключвам всички шофьори, които изпреварват без да имат видимост, те не са приятни, изобщо. Дори не е нужно да се ровите, за да намерите къде е пътеката. Просто я напишете в Гугъл и GPS-a ще ви отведе право там.
Има голям паркинг, на който спокойно да оставите колата. Местните наричат пътеката ‘’автомобилен туризъм’’, защото веднага след паркиране тръгвате по маршрута, който е близо 30 минути в посока.
Екопътеката е лесна, приятна и красива. Първо се започва с равна горска пътечка. Разминаването с другите хора става с изчакване, защото от едната страна е стръмно. Има табели за флората и фауната в района на няколко метра една от друга. Спокойно можете да прочетете за дивата свиня и за лайката докато си подскачате, внимателно, из гората.
Изведнъж пред нас виждаме една беседка. От нея се открива спираща дъха гледка към Смолян и балкана. Идеално място за снимки за много лайкове. Ние се качихме на близката скала и гледахме от там, без да си говорим, просто да си гледаме. Препоръчвам!
Веднага след това има две разклонения. От дясната страна има 4 табели с място за къмпинг, детска площадка, алпийски тролей и не помня още какво. Наляво няма табели, само пътека. Ние завихме надясно.
Още малко равен път през гората докато не стигнете до скалите. Дочухме ретро хип-хоп музика от някъде. Докато се оглеждахме кой и защо я е пуснал, видяхме един пич почти на върха на скалата над нас. Стръмна, гола, висока скала и той там, вързан с въжета, гол до кръста се катери и си слуша лятна музика. Ако не ме беше толкова страх от високото бих последвала неговия пример.
Именно тази скала трябва да заобиколите, в моя случай на четири крака, за да стигнете алпийския тролей. Той е между двата върха и е около 100м. Супер високо, супер страшно, не е за мен, мерси. Момчетата, които работеха там, бяха много мили и пълни с живот, но аз съм пълна главно със страх. Не ме склониха.
Ако се пуснете ще стигнете до другата скала. Ние трябваше да изберем трудния път и да използваме пътеката. Тя е с много,много камъни, дано са ви здрави грайферите, защото се пързаля. Изпотихме се малко, съжалихме, че не сме планински кози, но стигнахме. Е, там е рая. Вижда се всичко. Всичко! Дълго седяхме и просто гледахме. Накъдето и да се обърнете има планина, а вие сте на ръба на скалата.
Нещо на баира до нас привлече внимание ни. Силен шум, странен, все едно нещо тича. С копита. Изведнъж изскочиха две кози, от онези с рогата, и се гонеха. Да, всеки е виждал, но тези се гонеха от високото към ниското, по стръмните скали. Точно за пет секунди ги видяхме и после мигахме изненадано още пет минути. Евалата на козите!
Колкото и да не ни се искаше, все някога трябваше да си ходим. Тръгнахме обратно нагоре по пътеката, мислейки си, че ако имахме копита щеше да е топ. Облаците започнаха да прииждат и забързахме крачка.
Вече стигнали разклонението на двете пътеки, за които вече споменах, нямаше как да не видим какво има на ляво. Не се чудете, има стръмна пътека, водеща до скала с кръст. Не съжалявам, че я проверихме, там хората липсваха и имахме възможност да останем сами с гледката. Дадохме си аванс десет минути за наслада на очите, която носи хоризонта и си тръгнахме.
А, по пътя видях един заек, див заек. Той много бързо избяга и реално само аз го видях, което не знам колко се брои.
Една табела там напомняше, че природата не се нуждае от нищо, което човекът носи със себе си, освен уважение. Хареса ми, хора, събирайте си боклука, моля. Не е срамно да използвате гората за тоалетна, срамно е да си оставяте салфетките там.