Божидара Денкова
Забелязали ли сте, че все повече млади хора от големите градове отказват да посещават по-малки градове, защото видиш ли нямало какво да правят там? Защото ако не сте, или нямате млади хора в обкръжението си, или имате невероятния късмет да сте заобиколени само с изключения.
Малките населени места, на равно с цялата ни страна, носят уникални истории със себе си, които копнеят да бъдат чути и видяни. За това, моля, ако прочетеш тази статия събери една чанта дрехи, зарежи Витошка и опознай България.
Ловеч е град в Централна Северна България или иначе казано от Пловдив минавате Беклемето, Троян и горе-долу сте там. Според различни проучвания това е едно от най-старите населени места в България. Намерени са следи от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. Ама то там си е супер, нормално е. Имат си всичко: река Осъм, Стара планина и Дунавска равнина.
Бяхме там заради популярните им Деветашка пещера и Крушунски водопади, но за тях в други истории ще разберете повече. Сега си говорим за Ловеч.
Покрит мост над река Осъм
Мостът е единствен по рода си на целия Балкански полуостров. Около 1874г. Османската империя нарежда на майстор Никола Фичев да направи транспортен и пешеходен мост. Той и много жители на града се залавят с нелеката задача да съединят двата бряга на буйната река Осъм.
Мостът е изцяло дървен. Смисъл, всичко е дървено, дори сглобките са от дърво. За съжаление, през 1925г изгаря почти до основи. Сега може да се разходите по реновираната му версия и да си купите страхотни подаръци от красивите дюкянчета по него.
Ловешка крепост
В квартал “Вароша”, който ще познаете веднага щом слезете от Моста на Фичето по красивите му стари къщи, се намира и Ловешка крепост. Тя е на върха на хълма, не е много катерене, бързичко се стига до нея. Според намерените останки се смята, че датира от IX-X век.
В нея са живели местно население и духовници, като войската е била най-голяма част, тъй като крепостта е използвана главно за отбрана. Има само две крепостни стени. Повече не им трябват, защото другите страни са “пазени” от отвесни скали. Съмнява ме някой да има желание да се катери по тях.
Музеят на Васил Левски и паметника
В същия квартал се намира и музеят на Васил Левски, както и паметника му. Ако се чудите защо там има музей на Левски и негов паметник, а не в Карлово, ще ви отговоря. Град Ловеч е бил център на Вътрешната революционна организация.
В музея, да ви кажа, има доста интересни неща. Преминава се подробно през целия революционен живот на Апостола. Можем да видим лични вещи на участници в Априлското въстание и Руско-турската война, както и сабята на Левски. Има и негова восъчна фигура. Винаги са ми били много страшни тези фигури, само казвам.
На върха на хълма се извисява гордо лика на Апостола. Със своите 14 метра, паметникът е най-високият в България. Открит е през 1964г и от тогава до сега Васил Левски гледа към Ловеч и пази българското, както винаги е правил.
Къкринското ханче и Пази мост
Като заговорихме за Васил Левски ви съветвам да посетите Къкринското ханче и Пази мост. Започвам хронологично. Пази мост се намира между село Къкрина и Ловеч. Малко трудно ще ви го обясня къде е, защото и ние трудно го намерихме. Има една табела, но тя изглежда като да сочи към шубрака. Значи, подминавате я и ще видите отдясно една малка отбивка, спирате там и внимателно се връщате до табелата. Точно покрай нея има дребна пътека, която се шмугва в гората. Е, там е.
Реално сега този мост не води наникъде, дори река няма, просто си стои там, по средата на гората. Историята му е много интересна – на 26 декември 1872г. Васил Левски преминава от там заедно с Никола Цвятков. Спрени са от патрулиращи турци за проверка. Никола казва, че не познава Левски, просто заедно си вървят.
Единият от турците започва да разпитва Апостола, който отговаря, че е бил в града да нагледа нивите си. Тук идва неговата грешка, вторият ден на Коледа никой не ходи да си гледа нивите, така си помислили и турците. Пуснали ги, но знаели, че не им е чиста работата. Започнали издирване.
Стигаме и до село Къкрина, което село вече е доста безлюдно, само старото Къкринско ханче тихо стои с отворени врати и чака своите посетители. То, както се досещате, е било изгорено до основи, но сега е напълно реставрирано като музей.
Левски и Цвятков отиват до ханчето още същата вечер, хапват, стоплят се и заспиват. По средата на нощта пристигат турците и започват да викат, за да им се отвори вратата. Левски скача и знае, че трудно би избягал, но много много избор няма. Никола му дава револвера си и отваря на турците, като се опитва да ги забави.
През това време нашият човек минава през зимника, през обора и излиза през задната врата. Там го чака турчин, при опит да избяга Левски се оплита в плета и пада. Така е заловен. Интересното е, че те дори не са знаели кой е, това се разбира чак на разпознаването във Велико Търново.
Това е място, което трябва да се посети. Не просто, защото тази част от историята е добре да се знае от всеки, а защото наистина можем да усетим с колко любов е направено всичко там. Абсолютно всичко до най-малкия детайл е изпипано и реставрирано.
Има един господин, който ще дойде с вас и ще ви разкаже и покаже много интересни факти от историята. Той работи в музея и наистина му личи, че това му доставя удоволствие.
Единственото нещо, което е останало от тогава е старото дърво в двора, което е било там и когато Левски се е заплел в живия плет. То е гледало нападението на турците, удряно е от гръм, а сега е подпряно, за да не падне и да продължи да е символ на старата история.
В завършек ще кажа, че Ловеч е супер. Природата там е много различна и интересна, хората са типични северняци, храната им е вкусна, а абитюрентите шумни ( и тях хванахме). Имат толкова забележителности, че една статия няма да ми стигне, но то и не е нужно да ви казвам всичко, обещали сте да отидете!
