Божидара Денкова
Каньонът на водопадите се намира много близо до Смолян., което както и да го погледнете си е на два часа път от Пловдив. Станахме рано, направихме кафета, разходка на Чарли Чарлев, оставихме го да гледа ‘’ 90 дни до сватбата’’ и тръгнахме!
Много лесно намерихме началото на пътеката. Навигацията ще ви заведе до нея. Паркирате и започвате. Каньонът върви по река Герзовка и има много, много водопади. Най- високият е Орфей, около 70 метра. Пътеката е от кръговите, най- любимите ни. Целият маршрут се изминава за около 3 часа. Ние бяхме по-бързи ама после ще ви кажа защо..
Първо ви посреща табела с информация какво да правите ако видите мечка. Как да тичате, да не тичате, да се криете, катерите и всякакви полезни съвети. Сигурна съм, че срещна ли ще забравя всичко и просто ще галопирам на някъде.
Малко по-късно виждате туристически информационен център, от където всъщност започва всичко. Служителите там бяха много мили и разказаха на всички интересна информация за резервата. Тъй като аз питам постоянно за мечки, не пропуснах и това място, имайки предвид табелата по-рано. Господинът там отговори, че имат 8 мечита, които си живеят в близост, но до момента турист не ги е виждал. Те са умни и знаят къде да не ходят, мечките, не хората!
Пътеката минава през много гъста гора и е уникално красиво. Пригответе адекватни обувки, защото ще трябва да се изкачвате доста. Има много стълбички, мостчета и места за отдих. Преминавате ту от едната страна на река, ту от другата и водата бучи под краката ви. Всичко е в табели и няма как да се изгубите. Следвайте ги и не се отклонявайте, за да не видите мечитата.
Стигнахме средата на нашето еко-пътешетвие. Това е една панорамна площадка с повече от невероятна гледка към Родопи. Спира дъха! Бързо се наложи да излезем от красивия транс и да се върнем в реалността, защото започна да гърми. Знаете, в планината гърми малко повече и много бързо идва дъжда.
Остана ни другата половина от кръга, но преценихме, че ще ни намокри. Решихме да не рискуваме с още път през непознатото, по-добре бързичко да се отправим надолу по същия. Нямаше и десетина минути по-късно заваля.
Там дъжда беше истински, абсолютно реален порой с гръмотевици. Моят нещастен дъждобран не свърши кой знае каква работа, но поне имах за разлика от Митко. Станахме чисто мокри! Всичко беше в кал и вода, пътечките вече бяха наводнени и буквално газехме в локвите.
Не го споделям, за да се оплаквам от това. Напротив! Беше прекрасно! Всичко наоколо стана нереално зелено, замириса на борчета и природата притихна. Пожелавам за всеки, който си носи резервни дрехи, да попадне под сълзите на небето, които напояват планината. А когато стигнете отново информационния център, ще ви посрещнат с топъл чай. Подгизнали и щастливи си тръгнахме от Каньонът на водопадите.
