Имам да ви разказвам за Караджов камък. Може би ви е попадал пред очите в някоя статия за свещени места в България или за места, където можеш да напълниш гащите.
Мястото е част от така наречения свещен триъгълник – Белинташ, Кръстова гора, Караджов камък. Поради големия брой открити от археолозите древни светилища се смята, че там няма нищо случайно.
До Караджов камък няма път за превозно средство. То е защитена местност и до там се стига само С пеша, както обичах да казвам като малка. Това е прекрасно, защото природата е непокътната и дива.
Има два пътя, по които може да пътувате. Единият е до Кръстова гора и от там с краката, другият е до село Мостово и после пак така. Ние решихме да използваме първият. До Кръстова гора е доста завои, доста тесни пътища и доста глупави шофьори през уикенда, но се преживява.
Паркирахме там и поехме по пътеката обозначена за Караджов камък. Честно казано не знам колко е разстоянието, но си повървяхме има няма 30/40 минути. Пътеката минава през гората и е невероятно красиво. След това излизате на едно поле, носете си шапки, защото дърветата не са на близо. Мястото се намира на около 1500м надморска височина и пътя е нагоре, което пък прави връщането надолу супер лесно.
Не се вижда отдалеч, малко като Айфеловата кула, виждаш я само ако си под нея или над нея. Няма повече да ги сравнявам, обещавам. Изведнъж се измъквате от гората и хоп Караджов камък пред вас. Това са две скали и между тях се е заклещил камък. Носи името на Караджа войвода, който според една от легендите на това място умира, биейки се с турците.
Има стълба, по която можете да се качите до камъка, да минете под него и да излезете върху друга скала с невероятна гледка. Стига да ви стиска. Аз имах доброто желание, отидох до стълбата и това беше. Тя е правена преди около 30 години, може би. От тогава си е така. Супер несигурна е, супер паянтова изглежда, даже по едно време свършва, остава само скалата и се оправяй както можеш.
Митко се качи! Беше истинска нинджа, шампион по скално катерене без въже и безстрашен войн. Аз бях просто долу, седнала на един камък. На мен там си ми хареса, много е красиво. После той ми показа снимки, все едно и аз съм била горе. А, забравих да спомена, скалите са над 100 метра височина, мерси съм!
След това спокойно си се върнахме обратно. За нещастие, хората на Кръстова гора тъкмо бяха нагънали кебапчетата и искаха да си ходят. Стана невъобразимо задръстване по пътя, по който трудно се разминават две коли. Попсувахме малко ама се прибрахме живи и здрави. Съветвам ви да пътувате колкото можете повече през делника.
Мястото е магично, доставя енергия и спокойствие едновременно. Как е възможно това, не знам, Караджов камък знае. Отидете и вижте!
Има два пътя, по които може да пътувате. Единият е до Кръстова гора и от там с краката, другият е до село Мостово и после пак така. Ние решихме да използваме първият. До Кръстова гора е доста завои, доста тесни пътища и доста глупави шофьори през уикенда, но се преживява.
Паркирахме там и поехме по пътеката обозначена за Караджов камък. Честно казано не знам колко е разстоянието, но си повървяхме има няма 30/40 минути. Пътеката минава през гората и е невероятно красиво. След това излизате на едно поле, носете си шапки, защото дърветата не са на близо. Мястото се намира на около 1500м надморска височина и пътя е нагоре, което пък прави връщането надолу супер лесно.
Не се вижда отдалеч, малко като Айфеловата кула, виждаш я само ако си под нея или над нея. Няма повече да ги сравнявам, обещавам. Изведнъж се измъквате от гората и хоп Караджов камък пред вас. Това са две скали и между тях се е заклещил камък. Носи името на Караджа войвода, който според една от легендите на това място умира, биейки се с турците.
Има стълба, по която можете да се качите до камъка, да минете под него и да излезете върху друга скала с невероятна гледка. Стига да ви стиска. Аз имах доброто желание, отидох до стълбата и това беше. Тя е правена преди около 30 години, може би. От тогава си е така. Супер несигурна е, супер паянтова изглежда, даже по едно време свършва, остава само скалата и се оправяй както можеш.
Митко се качи! Беше истинска нинджа, шампион по скално катерене без въже и безстрашен войн. Аз бях просто долу, седнала на един камък. На мен там си ми хареса, много е красиво. После той ми показа снимки, все едно и аз съм била горе. А, забравих да спомена, скалите са над 100 метра височина, мерси съм!
След това спокойно си се върнахме обратно. За нещастие, хората на Кръстова гора тъкмо бяха нагънали кебапчетата и искаха да си ходят. Стана невъобразимо задръстване по пътя, по който трудно се разминават две коли. Попсувахме малко ама се прибрахме живи и здрави. Съветвам ви да пътувате колкото можете повече през делника.
Мястото е магично, доставя енергия и спокойствие едновременно. Как е възможно това, не знам, Караджов камък знае. Отидете и вижте!