Дълго мислихме къде да прекараме почивния ден, искахме планина, гора, екопътека, но предвид, че всичко е подгизнало от скорошните дъждове, трябваше да решим друго. Спряхме с баниците, защото много се дебелее и вече сме на протеинови барчета, много са гадни! Купихме пет, за да се наядем все пак и се качихме в Алфата.

Тя ни откара в Копривщица. Място, което пази история! Място, което има да ви разкаже много и дори да си мислете Ооо, учили сме ги тези неща, знаем ги!’’ винаги има какво ново да научите в къщите.

Пътят до там е в 50 нюанса сиво, буквално! Разбира се, това не е рядко срещано явление на нашите географски ширини, така че проблеми няма. Близо час и половина ни отне да стигнем, може и за по-малко, но не препоръчвам. Само да вметна, като завивате си стойте във вашата лента, мерси!

Спряхме на центъра, има платен паркинг, има и безплатен. Ние не се ориентирахме много с какво се различават двата, за това просто оставихме Алфата да почива.

Гледайте сега каква е схемата. Намирате информационния център, от там ви казват да влезете в съседната сграда и да си купите билет. Направете го! Билетът е общ за цели шест къщи!! Има карта, която може да снимате и да следвате по пътя към революционерите. Номерирани са за улеснение, ние на края го установихме.

Започнахме с къщата на Димчо Дебелянов. В училище си мислех, че е голям депресар, после разбрах, че човекът си има доста причини да е такъв. Зад голямата дървена порта се крие малка синя къща. Пред нея ще видите статуя на майката на Дебелянов, подпряла с ръка главата си, седи и чака своя син от фронта. За съжаление, той не се връща. Личните му вещи и ръкописи са изложени вътре. А един прекрасен мъжки глас чете негови стихове и те ехтят във всички помещения.

копривщица


Димчо Дебелянов не е намерил спътник в живота, но е носил любовта към родното в сърцето си. Можете да седнете на пейчица в двора и да съзерцавате тишината и спокойствието лъхащи от къщата. Тогава много по-силно въздействат стиховете:


 Да те посрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…


Една  улица по – нагоре е живял Тодор Каблешков. Къщата му е много по-различна от тази на Дебелянов. Огромна, просторна и много светла, докато на Димчо първия етаж е не по-висок от 190см. Много прилича на къщите в Стария град на Пловдив. Каблешков е бил инициаторът на тази мода в строителството.

копривщица

Представете си да живеете в богат дом, в прекрасно семейство. Да сте образован и то на много високо ниво. Да знаете три езика и едва на 23 години вече да сте началник на железопътна гара, което е било за завиждане. Пред вас да се откриват нови хоризонти, да имате безброй отворени врати дори и в това немирно време. И вие да загърбите всичко това в името на свободата на родината. Това за мен е повече от любов. В къщата има негови оръжия и униформи, както и Кървавото писмо, с което започва въстанието. Можете да видите и подноса, с който неговата втора майка сервира кафе на Неджиб Ага, дошъл да арестува нейния син. Всичко там показва невероятната любов и стремеж на един млад българин към собствената си страна.

кървавото писмо


След него се пуснахме надолу по улицата покрай реката и посетихме къщата на Георги Бенковски, неговият паметник и Просветният център. Срам – не срам ще се призная, че урока в училище за Бенковски явно съм го проспала щом не знаех, че това не е истинското му име. Къщата му е почти на върха на хълма и разкрива невероятна гледка. За това човекът си е направил и чардак, на който да си пие кафето и да си гледа. Реално на Бенковски съвсем не му е било до кафета, защото в кръвта му е бушувал пламъкът на въстанието. На бързо се е върнал от Румъния и не просто се е включил, а е станал и една от най-важните фигури в организацията му.

Една ограда в ляво е Просветният център. Място за постоянната изложба е Доросиевата къща. Копривщица е един от най-големите културни центрове и там се раждат и работят много от най-ярките български учители и просветители. В тази къща е показана историята на всички училища в града, започвайки от известното килийно – открито от бащата на Найден Геров или Хаджи Генчо за тези, които са чели Българи от старо време”.

копривщица
После се върнахме почти в началото, за да видим родния дом на Любен и Петко Каравелови. В големия двор, под 150 годишната круша се намира лятна и зимна къща. В зимната са показани стаите на семейство Каравелови и къде са растяли децата, а в лятната ще видите огромната печатарска машина, която заема буквално цяла стая. Предполагам все още си работи. Тук малко обърках роднинските връзки на Петко, Любен, Лора, Яворов, но бързо влезнах в час. Те хората си го бяха описали.

копривщица


Последния музей, който посетихме беше Лютова къща. Нея най-малко успяхме да разгледаме, защото ни нападнаха група баби туристки, които се бутаха да снимат всяка покривчица. Тази къща е най-газарската от всички до момента. Сама по себе си е уникална и неповторима. Изрисувана е с невероятни картини, вдъхновени от пътуванията на собственика до Кайро. Абсолютна противоположност на по-просто устроените къщи на революционерите. Радвам се, че я оставихме за финал.

Лютова къща


Завършвам със заглавието или иначе казано за кои съседи приказвам. Всички тези хора, значими фигури за нашата свобода и себеосъзнаване са били съседи. Какво ли е било да живееш в град, в който на едната улица живее Бенковски, а на следващата Каблешков? През цялото време си го мислех. Може би ако повече хора имаха поне капка от техните възгледи, светът щеше да е по-добър.