Няма да лъжа, посещението ни на Крепост Перистера беше случайно. Тогава още беше студено, не че сега се е стоплило, и ние умувахме къде да ходим. Митко откри крепостта в Пещера и направо тръгнахме.
Стигaте до Пещера и от там е лесно, тя се вижда от всякъде. Построена е на хълма ‘’ Света Петка ‘’. Той се казва така, заради останките на едноименната църква, открити там. Смята се, че на това място преди крепостта е съществувало древно тракийско светилище. Самото име ‘’ Перистера’’ от гръцки, означава ‘’ гълъб’’. Има легенда, че през 4-ти век, когато е построена, на този хълм имало ято гълъби и хората си казали “ Там ще е! ‘’.
Паркингът е точно под крепостта, дори няма да е нужно да се изпотявате. Паркирате и влизате в нея. В началото има едни госпожи, които взимат символичен вход. Искам да ги похваля. Те бяха толкова усмихнати, дружелюбни, искрени, щастливи и отзивчиви. Искаха да ни разкажат, покажат, да не пропуснем нещо. Хора, които си обичат работата.
Препоръчвам ви да я посетите, когато всичко цъфти,защото градината под крепостта е изцяло в зюмбюли. Все едно сте на райско място, откъснато от града, с прекрасна гледка. Има беседки, на които можете да си хапнете каквото си носите или просто да си поседите и почините от многото стълби. Да, има стълби, отново, но как да се качим до горе иначе. Не мрънках този път, просто катерех!
Крепостта е уникално добре реставрирана. По цялата крепостна стена е показано точно до къде е оригиналната. Могат да се видях идеално разделените стаи и различното им предназначение. Всичко е в табели и е супер лесно да се ориентирате кое какво е.
Впечатление ни направиха и хладилниците. Ние така ги наричаме, защото са си точно това, иначе се казват питоси. Представляват огромни делви, заровени в земята, като по този начин пазят продуктите и водата студени. Някои са експонирани на мястото, на което са намерени. Общият им брой е около 80. Изровени са още хиляди неща: монети, накити, облекла на войници, стрели и съдове.
Перистера разполага с две кули – църкви. Попринцип, знаете, кулите са си кули, църквите – църкви. Обаче, единствено тук, можете да ги видите заедно. Няма аналог в България. Можете да влезете, да разгледате и дори да се качите на върха на кулата. Църквата е само на първия етаж, а отгоре са използвали кулата по обичайното и предназначение – наблюдателница. Изложени са и някои дрехи и оръдия на войниците. Има дори един автентично облечен манекен – войн. На нас ни хареса, че манекена е взет от магазин и е гримиран. Беше сладък!
Отделете си малко време да прочетете информацията, изложена в кулата. Описана е всяка стъпка на археолозите. Има техни снимки, както и много детайли по копането. За съжаление, се е наложило доста от разкопките да се извършат със собствени средства на учените. Тука е така.
От там се чуваше, че на центъра има купон. Музика, танци, викам на Митко да ходим да играя хоро. Попитахме милата дама на входа как най-бързо да стигнем до джангъра и тя ни каза пряк път през едни шубраци. Уж много бързо вървяхме, но докато стигнем и то свърши. Нищо. Бяхме на центъра на Пещера и от всякъде ни облъчиха табели за ‘’ Музей на СОЦ-а’’. Като родени през 90-те сме виждали доста СОЦ неща, но и голяма част не сме. За това се грабнахме и отдохме. Не се изненадвайте, за музея се влиза през един ресторант.
Реално е една огромна зала с хиляди, хиляди, хиляди експонати. От коли до дъвки. Всичкоооо! Беше много забавно, дори музиката, която бяха пуснали беше типична. По стените от всички страни те гледа Тодор Живков. Има играчките, с които ние сме си играли. Митко намери една синя количка, подарък от дядо му, подскачаше като малко дете от радост. Можете да видите дори сапуните, цигарите, бонбоните, кибритите и още каквото се сетите от онова време. Всички са супер нахилени, защото ги е ударило носталгията и отвсякъде се чува ‘’ Олеее, виж това, спомняш ли си го?’’. Не го пропускайте!
Завършвам с поздравления към целия екип копал под жаркото слънце, за да открие тази невероятна крепост. Щастие е, че има хора, жадуващи за открития, история и българско. Те вдъхновяват и показват, че трябва да съхраняваме културата на народа си и да я споделяме с останалите.