Божидара Денкова
Няма как да не сте чували за Крушунските водопади. Те са изключителна известна природна забележителност, която е абсолютно задължително да се посети от всеки. Ние бяхме в района за няколко дни, главно заради тях и Деветашка пещера. Нетърпеливи още с идването в Ловешка област се отправихме към водопадите.
Това е единствената екопътека, на която са ни искали входна такса до сега. Това мисля, че е добър начин да се поддържа едно място чисто и спретнато. Тук определено се бяха постарали.
Пътеката около Крушунските водопади е най-кратката екопътека у нас. За сметка на това, е сред първите места по красота. Шмугвате се в гората и виждате две табели – надясно за Синия вир, наляво за пещера Маарата ( така се казва и природният парк ).
Хванахме първо на дясно. Около 10 минути ходене равна пътека и пред нас се появи първият водопад. Виждали сте снимки от тези места, смея да твърдя, че на живо е още по-красиво, ако това изобщо е възможно.
Веднага след това се откриват и останалите малки и големи каскади. Водата е тюркоазено синя, растенията наоколо са в няколко нюанса на зеленото. Птиците пеят и всичко това носи усещане на приказка, в която дори не сте предполагали, че можете да попаднете на живо.
За щастие, беше делник и нямаше хора, което го направи още по-прекрасно. Отделихме доста време просто да гледаме водата и да мълчим. Откъсваш се от света, който ни заобикаля и се пренасяш на райско място с цветове и звуци, които галят сетивата, емоциите и очите.
След като се съвзехме от транса, се върнахме обратно към разклона и продължихме наляво за пещерата. Имаше само един участък с по-стръмно изкачване, но за малко. Вървяхме през гората, което беше супер, предвид, че температурите бяха близо 30+ градуса.
Следвайки табелите стигнахме до пещера Маарата, от където извира реката със същото име. Същата тази река, която прави всички тези невероятни каскади едно от най-красивите природни забележителности на България. Вътре в пещерата не се влиза, защото е опасно, ако не си опитен и екипиран. Ние не сме нито едното, нито другото, за това я гледахме отвън.
Според указанията ни оставаше да видим само Зеления водопад. Сгушен в гората, в страни от всички други, се спускаше този неземен водопад. Внимавайте, че е доста хлъзгаво около него, но пък ще ви остави без дъх докато го гледате.
Малките капчици падаха по зеления мъх и бързо цопваха във водата отдолу. Чуваше се леко ромолене, все едно вали. Оставаше само някой горски елф да ни изскочи от някъде, толкова беше нереално.
Отидете и вижте това страхотно място, не само за снимките в социалните мрежи! Също моля, боклука си върнете обратно в колата – не го мятайте гората. Мерси!
