Люлката на любовта стана едно от любимите места за снимки на всички Инстаграм девойки и младежи. Тя се намира на върха на Гарга баир, откъдето се открива невероятна гледка към града. Люлееш се и се наслаждаваш на Велико Търново.

Предполагам всеки е попадал поне на 200 снимки на гърбовете на различни хора, гледащи небрежно към Старата столица. Е, нямаше как ние да пропуснем. Така и така бяхме във Велико Търново, защо пък да не я видим тази прословута люлка.

Прочетохме, че пътят до нея не е дълъг, за това я оставихме за последния ден, преди да си тръгнем. Първо спряхме в Арбанаси, за да го разгледаме. Само ще вметна, че много исках да влезна в една прекрасна стара църква, но няма да дам за това 10 лева. Разбирам, че тя трябва да се поддържа, винаги се стремим да плащаме всички входове, защото иначе забележителностите няма да живеят дълго. НО кой взима 10 лева, за посещение на църква? Това не се ли води някакъв грях? Няма да задълбавам повече, отиваме към люлката.

Има една много незабележима отбивка на пътя Велико Търново – Арбанаси. Там може да оставите колата. Ние я оставихме в Арбанаси, защото навигацията каза, че пеша е около 10 минути до там и нямаше смисъл да я местим. Температурата беше около 53 градуса на сянка, много топло в това Велико Търново, дори в Пловдив не е толкова.

Шапки, води, планински обувки, все едно Мусала ще катерим ама знае ли се. В началото пътеката е по-скоро черен път с дупки, но танк спокойно може да мине оттам. След това има разклонение, която и пътека да хванете ще стигнете там, но по-добре на ляво. В дясната част пътят е много по-стръмен и ще пада голямо суркане, а от ляво не е чак толкова.

Люлката на любовта

Не след дълго стигнахме до въпросния стръмен участък. Беше валяло преди няколко дни и имаше кал в изобилие. Та с малко подпиране от страна на Митко и едно дърво и стабилните грайфери, успях да не си обеля носа. Тук е и първото изпитание за влюбената двойка тръгнала на лов за снимки. Работа в екип и логическо мислене са нужни, запомнете!

След участъка за търкаляне излезнахме от гората и пътеката продължи върху скалите успоредно на планината. Викаме си “ Това беше, колко пък да е далеч още тази люлка? “. Само ще кажа, че почернях на потник, толкова вървяхме. Пътеката е много тясна и дълга, след всеки завой се надяваш да видиш люлка, а в един момент вече не знаеш какво правиш изобщо там. Тук пак ви е нужна помощ от приятел, особено на мен, която съм скарана с високото. От дясно гора, от ляво просто свършва планината и вие си вървите винаги двама винаги по ръба, брутално.

Люлката на любовта

Накрая стигате отново гора и там е, най-накрая, крайната дестинация – Люлката на любовта. Тъй като сме ранобудни, други луди нямаше. Много е красиво, хора, наистина. Заслужава си цялото ходене. Седнахме да починем и отзад чухме, че идва някой. Явно са взели дясната пътека, защото пристигаха отгоре. Видяхме две момчета, които изглеждаха все едно са се борили с мечки и не са победили. Казаха, че ще се върнат по нашия път, защото по техния било ужас. Имайте го предвид!

Връщайки се, пътят беше по-лек и много по-кратък, не знам защо така се бяхме заблудили. Подозирам, че слънцето е виновно. Там няма сянка и от 53 градуса, вече се усеща като 72. Наистина не знам всички тези девойки с прекрасни рокли и хубави прически как са стигнали до люлката. Ние изглеждахме така, все едно сме участвали в боя с мечките и онези младежи.

Не забравяйте, че до тази люлка не се ходи сам. Първо, че при някои участъци са нужни повече от две ръце, за да се премине. Второ, че като отидете там няма кой една снимка да ви направи. Как ще се снимате как гледате замечтано към града като сте сами ?? Така, че грабвайте по един другар под мишница и право към баира. 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *