Мадарският конник успя да ни изненада по много начини. Започвам от самата му каса. Жената, която работеше там беше изключително мила и ни обясни подробно пътя, по който можем да минем. Тръгнахме на ляво, защото тя така каза и няма да повярвате, но всичко е в табели. Обяснено, на къде води пътя, какво е това и прочие. Евала!
Тук, освен конника, можете да видите и скален манастир, който е със съвременна иконопис. Смята се, че през 14-ти век монаси-поклонници използвали варовитите скали на това място, за създаването на манастира. Предвид голямата площ и многото дупки се смята, че е имало близо 150 църкви, килии и гробници.
Не след дълго по супер приятната пътечка на шарена сянка, се озовахме буквално под скалите. Там има две пещери, силно казано пещери, не си ги представяйте със сталактити, сталагмити и подобни. Те са си просто дупки, в които са живуркали разни хорица преди хиляди години. Да ви кажа на онази красота там и аз бих живяла, сега. Има и една секвоя посадена от Цар Борис III, отново табелки има за нея!
Викаме си, айде да го видим този конник най-накрая. Изключително удоволствие е да се разхождаш там, всичко е много поддържано, няма боклуци, казах и за табелите вече.
Е, не след дълго го стигнахме и дойде единствената неприятна изненада. Той е доста малък. Да, знам, че е на високо и в действителност е с реални размери, но е малък и трудно забележим. Плюс, че пред него има гигантско, огромно скеле а.к.а. платформа. Предполагам, за да подпира, но няма да лъжа, грозно е. Въпреки това, Мадарският конник е национално богатство, което трябва да се види, така че отидете.
Съществуват много тези кой всъщност е този конник. Някои историци мислят, че е Тервел или Крум, други твърдят, че изобразената сцена е метафорична. Конникът представлява борбата, а победеният лъв под него – Византия. Изсечен е в началото на 8-ми век и трудно някой от това време може сега да ни потвърди точно какво е искал да каже авторът.
Според табелите, ако продължим още в тази посока ще видим крепостта. Окей, защо пък да не видим крепостта. Пичове, няма да ви казвам колко милиони стълби изкачихме. То да бяха само те, айде ще преживея тази мускулна треска, но те са изсечени в скалата и от едната страна е … скалата… от другата забелязваш колко на високо се намираш.
Гледката е един път, но не е за хора със слаби сърца, като мен. Спирах няколко пъти, пусках сълза, карах Митко да минава напред и да гледа колко е страшно. Добре, че беше той. С общи усилия, обещания, стискания на ръце, пълзене и окуражаване се качих. Заслужаваше си! Направете го! Не забравяйте, обаче, че после трябва да слезете по същия път.
Мадарският конник завладява! Природата около него е толкова чудновата, че забравяш в коя държава реално се намираш и дали изобщо си на тази планета.