Значи, много сме смотани!
Така започвам, защото дори и най-запалените пътешественици имат дестинации, в които не са взели най-правилните решения. Какво остава пък за аматьорите с баниците и Алфата.
Утрото започна като всяко друго преди път. Едвам сме станали, бързаме, правим кафета, разхождаме Чарли Чарлев, оставяме му да гледа предаване за стари коли, взимаме закуска и тръгваме.
Бяхме си приготвили един ден за разходка до меандрите на река Арда, намират се близо до Ивайловград. Пътят е супер живописен и минава през села, които чувам за пръв път. Те кипят от живот, къщичките са спретнати,а дворовете са засети с плодове и зеленчуци. Интересното беше, че там почти няма сянка. Няма високи дървета, а планината Черната скала, през която се минава е главно от скали, както можете да предположите.
Нашият ‘’любим’’ Гугъл ни закара първо до град Маджарово, на центъра! Той е най-малкият град в България, след Мелник. Там живеят около 1000 души, по последни данни. Съветвам ви да го посетите! Освен с история, той ще ви изненада и с природа. Градът е разположен буквално по средата на кратера на вулкан, изригнал преди милиони години. Това прави Маджарово заобиколен от скали, отвсякъде.
После продължихме към големия речен завой. Колата се паркира точно там, има отбивка на пътя. Сега, тук не ми беше ясно нещо. Гледам в интернет всички хора, които са били на това място, че имат една и съща снимка. Някак са се качили на скалите и от високо са снимали меандрите. Много се оглеждахме как да се покатерим и ние, но не намерихме начин. Просто беше невъзможно! Моля някой да ме просветли.
От долу гледката също си струва. В един блог бях чела, че пътят от Маджарово до Ивайловград е най-живописният в България. Минахме го, не е! Много е красив, спор няма, но има и по-добри.
До големият завой ще видите една прекрасна каменна масичка с пейки, която е идеална да си хапнете каквото си носите. Тъй като всичко това е извън населените места, там е много тихо и се чува само реката, което го прави идеално за релакс, медитация, дрямка.
Точно там, в онези скали, живее белоглав лешояд. Ако погледнете нагоре ще го видите как кръжи. В случай, че изкарате по една пица, той се приближава. Не ни изяде, нито нас, нито пицата. След това разбрах, че в скалите има хранилки, където можете да видите птиците по-отблизо. Нямаше кой да ни каже навреме, така че не го видяхме. Пък и вече казах, че нещо не ги разбирам тези скали и изкачването по тях.
Посетете меандрите на река Арда, но не бъдете като нас. Отделете повече време на Маджарово, интересувайте се как да се качите нагоре по скалите, как да видите хранилките и слезте долу до брега на реката. Неща, които ние не направихме. Но пък това е повод да отидем отново.
Нашият ‘’любим’’ Гугъл ни закара първо до град Маджарово, на центъра! Той е най-малкият град в България, след Мелник. Там живеят около 1000 души, по последни данни. Съветвам ви да го посетите! Освен с история, той ще ви изненада и с природа. Градът е разположен буквално по средата на кратера на вулкан, изригнал преди милиони години. Това прави Маджарово заобиколен от скали, отвсякъде.
После продължихме към големия речен завой. Колата се паркира точно там, има отбивка на пътя. Сега, тук не ми беше ясно нещо. Гледам в интернет всички хора, които са били на това място, че имат една и съща снимка. Някак са се качили на скалите и от високо са снимали меандрите. Много се оглеждахме как да се покатерим и ние, но не намерихме начин. Просто беше невъзможно! Моля някой да ме просветли.
От долу гледката също си струва. В един блог бях чела, че пътят от Маджарово до Ивайловград е най-живописният в България. Минахме го, не е! Много е красив, спор няма, но има и по-добри.
До големият завой ще видите една прекрасна каменна масичка с пейки, която е идеална да си хапнете каквото си носите. Тъй като всичко това е извън населените места, там е много тихо и се чува само реката, което го прави идеално за релакс, медитация, дрямка.
Точно там, в онези скали, живее белоглав лешояд. Ако погледнете нагоре ще го видите как кръжи. В случай, че изкарате по една пица, той се приближава. Не ни изяде, нито нас, нито пицата. След това разбрах, че в скалите има хранилки, където можете да видите птиците по-отблизо. Нямаше кой да ни каже навреме, така че не го видяхме. Пък и вече казах, че нещо не ги разбирам тези скали и изкачването по тях.
Посетете меандрите на река Арда, но не бъдете като нас. Отделете повече време на Маджарово, интересувайте се как да се качите нагоре по скалите, как да видите хранилките и слезте долу до брега на реката. Неща, които ние не направихме. Но пък това е повод да отидем отново.