Сравнително по-малко хора са чували първо за Пиринските езера, после за Рилските. Пирин, освен с Вихрен, Кончето и Кутело е известен и с 170-те си езера. Повечето от тях са ледникови, като най-голямото е Муратово езеро. Именно с него решихме да завършим сезона на планинския, пешеходен туризъм или иначе казано, ще обикаляме чукарите отново на пролет.
Вдигнахме се много рано и пак голямо мотане падна, та тръгнахме в 9:30 от Пловдив. Пирин, за съжаление, ни е бая далечко, та три часа в колата спахме, ядохме, пяхме, водихме дискусии, така де – аз, Митко караше. Стигнахме по обяд. Оставихме колата на паркинга долу, мнооогоо долу, още преди хижа Вихрен и се впуснахме в приключението.
Първата задача е да стигнем до хижа Вихрен, която е на има няма 40 мин. Може да използвате асфалтирания път до горе, по който през деня е забранено преминаването на коли, да имате предвид. Ние вървяхме до някъде по пътя и после видяхме пътека през шубраците, която води точно до хижата. Изглеждаше по-кратка, не беше! Изморихме се преди да сме започнали, използвайте пътя.
Стигайки хижа Вихрен вече дъхът ни спря, не само защото предната пътека ни изтощи, а защото гледката там накъдето и да погледнеш е уникална. От едната страна е вр. Тодорка, от другата се извисява вр. Вихрен и ти като една малка прашинка стоиш между тях.
Муратово езеро е на 2209м надморска височина, преходът е около час в посока. Следвайте синьо-жълтата маркировка и се стремете винаги да сте от ляво на Бъндеришка река, защото по десния бряг се стига до хижа Синаница.
Малко се бяхме притеснили, че ще завали, защото времето доста се начумери. След известно чудене, претегляне на нещата и следене на облаците установихме, че ще ни подмине. Тръгнахме по маркираната пътека, лъжа, нямаше пътека, по маркировката тръгнахме нагоре.
След малко изкачване на камъни излизате на голяма равнина, заобиколена от острите, голи, пирински върхове. Панорамата е толкова необикновена и внушаваща, че вървяхме и си мълчахме почти през целия път. Не след дълго пред нас се извиси “Каменната река”. Това си е буквално река от камъни. Мислех си, че трябва да я заобиколим, но не, пътят минава ПО нея.
Поразсъблякохме се малко и давай нагоре. Зор си беше, няма да лъжа, но за един човек, който не работи хоум офис и не се движи от бюрото на дивана ще е нищо работа. Гледката става все по-хубава ако това е възможно изобщо. След каменното изкачване следва още малко пътека нагоре и тогава започна да вали.
Нищо страшно, за щастие, малко ни поразхлади просто. Муратово езеро беше точно пред нас и в кристално чистите му води се оглеждаше Муратов връх. Всичко там е забранено, не може нищо да правите, освен да седнете за малко и да погледате и похапнете. После боклуците в раницата! Радвам се, че съществуват такива места, на които човекът спазва правилата и ги пази непокътнати.
След 200 снимки, сандвич, вода и ‘’ Не ми се тръгва! ‘’ си тръгнахме. Надолу е винаги по-лесно и бързо, почти неусетно. Оглеждайте се за последно към великия Пирин и се опитайте да запечатате тази красота, за да ви топли през зимата.
Не пропускайте да видите и Байкушева мура, намира се близо до хижа Бандерица, което е малко след хижа Вихрен, посока надолу. С неговите близо 1300 години живот, дървото е най-старото иглолистно дърво в България и едно от най-старите в света. Високо е 26 метра с обиколка почти 8 метра. Има стълби до него, за да може и отблизо да се възхитите колко е огромно и колко история пази в себе си.
Пленени от хубавият Пирин се качихме в колата и потеглихме по три часовия си път към дома. Честно казано, не ми стигна. Очакваме с нетърпение първите пролетни лъчи и се мятаме, този път на Вихрен. Дано до тогава е спряло да ме е страх и успея да мина и по Кончето, ще видим.
Първата задача е да стигнем до хижа Вихрен, която е на има няма 40 мин. Може да използвате асфалтирания път до горе, по който през деня е забранено преминаването на коли, да имате предвид. Ние вървяхме до някъде по пътя и после видяхме пътека през шубраците, която води точно до хижата. Изглеждаше по-кратка, не беше! Изморихме се преди да сме започнали, използвайте пътя.
Стигайки хижа Вихрен вече дъхът ни спря, не само защото предната пътека ни изтощи, а защото гледката там накъдето и да погледнеш е уникална. От едната страна е вр. Тодорка, от другата се извисява вр. Вихрен и ти като една малка прашинка стоиш между тях.
Муратово езеро е на 2209м надморска височина, преходът е около час в посока. Следвайте синьо-жълтата маркировка и се стремете винаги да сте от ляво на Бъндеришка река, защото по десния бряг се стига до хижа Синаница.
Малко се бяхме притеснили, че ще завали, защото времето доста се начумери. След известно чудене, претегляне на нещата и следене на облаците установихме, че ще ни подмине. Тръгнахме по маркираната пътека, лъжа, нямаше пътека, по маркировката тръгнахме нагоре.
След малко изкачване на камъни излизате на голяма равнина, заобиколена от острите, голи, пирински върхове. Панорамата е толкова необикновена и внушаваща, че вървяхме и си мълчахме почти през целия път. Не след дълго пред нас се извиси “Каменната река”. Това си е буквално река от камъни. Мислех си, че трябва да я заобиколим, но не, пътят минава ПО нея.
Поразсъблякохме се малко и давай нагоре. Зор си беше, няма да лъжа, но за един човек, който не работи хоум офис и не се движи от бюрото на дивана ще е нищо работа. Гледката става все по-хубава ако това е възможно изобщо. След каменното изкачване следва още малко пътека нагоре и тогава започна да вали.
Нищо страшно, за щастие, малко ни поразхлади просто. Муратово езеро беше точно пред нас и в кристално чистите му води се оглеждаше Муратов връх. Всичко там е забранено, не може нищо да правите, освен да седнете за малко и да погледате и похапнете. После боклуците в раницата! Радвам се, че съществуват такива места, на които човекът спазва правилата и ги пази непокътнати.
След 200 снимки, сандвич, вода и ‘’ Не ми се тръгва! ‘’ си тръгнахме. Надолу е винаги по-лесно и бързо, почти неусетно. Оглеждайте се за последно към великия Пирин и се опитайте да запечатате тази красота, за да ви топли през зимата.
Не пропускайте да видите и Байкушева мура, намира се близо до хижа Бандерица, което е малко след хижа Вихрен, посока надолу. С неговите близо 1300 години живот, дървото е най-старото иглолистно дърво в България и едно от най-старите в света. Високо е 26 метра с обиколка почти 8 метра. Има стълби до него, за да може и отблизо да се възхитите колко е огромно и колко история пази в себе си.
Пленени от хубавият Пирин се качихме в колата и потеглихме по три часовия си път към дома. Честно казано, не ми стигна. Очакваме с нетърпение първите пролетни лъчи и се мятаме, този път на Вихрен. Дано до тогава е спряло да ме е страх и успея да мина и по Кончето, ще видим. Трудност
5/5