Пътуването ни по Северното Черноморие беше изпълнено с много изненади, любопитни истории и уникално красиви гледки. То морето като цяло не може да ви предложи неприятна гледка, но там си е направо рай. Да си призная за мен рая е, където хората липсват и не са оставили техен отпечатък.
Като едни непросветени туристи искахме съвети къде и какво да правим. Някаква тайна информация от кухнята, която не я пише навсякъде. Виктория, ако четеш това, ти си супер. Варненското девойче беше извор на любопитни места. Едно от тях, разбира се, е нос Калиакра.
Съветът, който тя ни даде е да отидем там преди залез. Ама то морето ни е на изток, какъв залез, какви пет лева? Хубаво ама там е единственото място по нашето черноморие, където слънцето залязва във водата. Викаме си, давай, това трябва да се види. Купихме по два сандвича и лимонада и газ към Калиакра.
Първите обитатели на носа са живели още през 4-ти век пр.н.е.. После преминаваме и през ранновизантийския период, когато селището се е казвало Акре и е пазело жителите си от варварски нашествие. През 14-ти век е изградена и българската крепост Калиакра. До днес могат да се видят останки от този период.
Паркирахме колата до огромен паметник на господин с оръжие, издигнал се гордо, с вперен поглед към носа. Това е генерал Ушаков. Благодарение на него през 1791 година Русия печели Руско-турската война. Именно на това място. По-късно той е обявен за светец.
Интересното е, че след експедиции под вода не са открити потънали турски кораби. Никакви, все едно са изчезнали. Никой не може да обясни как така няма нито една останала дъска от тях. Явно морето си знае най-добре.
Тръгнахме по носа, бързичко, за да стигнем до неговия връх преди да е залязло слънцето. Да ви кажа 2км се минават по-бързо ако не се спираш да казваш ‘’УАУ’’ на всеки 50 метра. Калиакра е едно от най-ветровитите места на Балканския полуостров и това е супер осезаемо. Да си вземете якета, нищо, че е лято. Там е друг климата.
Задължително си оставете време за музея, който е разположен почти на края на носа. Той е издълбан в скала и е абсолютно безплатен. Вътре има много останки намерени на това знаменито място.
След като се наснимахме на всяко възможно място и направихме поне още 200 кадъра на хоризонта, защото е толкова красив, че искаш някак да го запечаташ, седнахме да гледаме слънцето. Нямам какво да ви разказвам тук, то трябва да се види. За съжаление, точно на хоризонта се беше инсталирал един облак и малко попречи на кефа ама и с него беше супер.
Една от най-известните и най-завладяващите легенди за това място е за 40-те девойки. Както на много други български места по време на робство, турците са си харесали момичета, които да вземат със себе си. Тук, след плячкосване на селата, 40 моми са затворени в ‘’стая’’ в скалата в очакване на войниците, на които да бъдат подарени. Женската им сила, вяра и чест не им позволили да се оставят в ръцете на насилниците. Те вплели косите си една в друга и скочили през високите близо 70 метра скали.
Седейки на същото това място и гледайки разбиращите се бурни вълни отдолу си давам сметка колко сила се иска да го направиш. Спомняйки си тази история на ръба на Калиакра, където една крачка те дели от същата смърт, е причина цялото ти тяло да настръхне. Морето още пази 40-те души, които е спасило и енергията им се усеща. Отидете и вижте!
Съветът, който тя ни даде е да отидем там преди залез. Ама то морето ни е на изток, какъв залез, какви пет лева? Хубаво ама там е единственото място по нашето черноморие, където слънцето залязва във водата. Викаме си, давай, това трябва да се види. Купихме по два сандвича и лимонада и газ към Калиакра.
Първите обитатели на носа са живели още през 4-ти век пр.н.е.. После преминаваме и през ранновизантийския период, когато селището се е казвало Акре и е пазело жителите си от варварски нашествие. През 14-ти век е изградена и българската крепост Калиакра. До днес могат да се видят останки от този период.
Паркирахме колата до огромен паметник на господин с оръжие, издигнал се гордо, с вперен поглед към носа. Това е генерал Ушаков. Благодарение на него през 1791 година Русия печели Руско-турската война. Именно на това място. По-късно той е обявен за светец.
Интересното е, че след експедиции под вода не са открити потънали турски кораби. Никакви, все едно са изчезнали. Никой не може да обясни как така няма нито една останала дъска от тях. Явно морето си знае най-добре.
Тръгнахме по носа, бързичко, за да стигнем до неговия връх преди да е залязло слънцето. Да ви кажа 2км се минават по-бързо ако не се спираш да казваш ‘’УАУ’’ на всеки 50 метра. Калиакра е едно от най-ветровитите места на Балканския полуостров и това е супер осезаемо. Да си вземете якета, нищо, че е лято. Там е друг климата.
Задължително си оставете време за музея, който е разположен почти на края на носа. Той е издълбан в скала и е абсолютно безплатен. Вътре има много останки намерени на това знаменито място.
След като се наснимахме на всяко възможно място и направихме поне още 200 кадъра на хоризонта, защото е толкова красив, че искаш някак да го запечаташ, седнахме да гледаме слънцето. Нямам какво да ви разказвам тук, то трябва да се види. За съжаление, точно на хоризонта се беше инсталирал един облак и малко попречи на кефа ама и с него беше супер.
Една от най-известните и най-завладяващите легенди за това място е за 40-те девойки. Както на много други български места по време на робство, турците са си харесали момичета, които да вземат със себе си. Тук, след плячкосване на селата, 40 моми са затворени в ‘’стая’’ в скалата в очакване на войниците, на които да бъдат подарени. Женската им сила, вяра и чест не им позволили да се оставят в ръцете на насилниците. Те вплели косите си една в друга и скочили през високите близо 70 метра скали.
Седейки на същото това място и гледайки разбиращите се бурни вълни отдолу си давам сметка колко сила се иска да го направиш. Спомняйки си тази история на ръба на Калиакра, където една крачка те дели от същата смърт, е причина цялото ти тяло да настръхне. Морето още пази 40-те души, които е спасило и енергията им се усеща. Отидете и вижте!