До последно не бяхме решили къде ще ходим през деня. Беше ни страх да не ни запука някой порой в планината (защото наблюдавахме прогнозата) и после да сме болни. Искахме място, където преходът не е дълъг, за да можем да изтичаме в колата при нужда.

Бях чела за Орфееви скали и за супер краткия път до там, пък и Пампорово ни е на час разстояние, така че .. хайде! Кафета, сандвичи, Чарли остава с пуснат телевизор да се забавлява, а ние газ към балкана.

Времето беше много начумерено, но да ви кажа и в това има чар. Пристигнахме и оставихме колата малко под кулата Снежанка. От там има разклонение и табела за Орфееви скали. Беше събота и много хора се бяха юрнали натам. Трудно е да пропуснете пътеката.

Тя не е маркирана, има табели от време на време. Много е широка и изключително видима, така че не се притеснявайте от изгубване в гората. Борчетата са навсякъде около нас и мирише на чисто и хубаво. Абсолютен рай!

Орфееви скали

Отне ни около 20 минутки спокойно ходене, за да пристигнем до Орфееви скали. Според легендата след като Орфей не е могъл да върне своята любима е седял на тези скали и тъжно е свирил. Панорамата го е вдъхновявала да излива мъката си чрез мелодии.

Изчакахме малко да се поразминат хората и се качихме и ние. Още щом се покатерите ще разберете защо е избрал тези скали за вдъхновение. Гледката е невероятна и определено спира дъха. Скалите са отвестни и доста стръмни, обходете ги с повишено внимание.

Орфееви скали

Поседяхме малко в мълчание и се любувахме на красотата. В един момент хората ни дойдоха в повече и поехме по пътя на обратно. Съветвам ви да не приключвате разходката само с това, обходете пистите, вижте и площадката ‘’Три планини’’, качете се на кулата. Има какво да се прави.

Орфееви скали

Времето се намръщи още повече и седнахме в чайната под кулата, за да забием по един боб. Много е вкусен!! Добре, че домакините бяха по-подготвени от нас, защото стана много студено. Извадиха по едно родопско одеало и ни спасиха! Удоволствие е да се яде боб с пърленка, завит в топло одеяло.

Напълнили сърцата и стомасите си дойде време да си ходим. Вървейки към колата, Митко се приближи до мен и каза ‘’Виж там!’’. Една сърна ни наблюдаваше между дърветата. Тя не мърда и ние не мърдаме. На края на нея и омръзна и продължи по пътя си. Мисля, че беше идеалния завършек на деня.