Божидара Денкова
То това пътуване си беше доста по-дълго отколкото предполагахме. От Пловдив с Алфата до София за час и половина, после висене два часа на летището, даже малко повече, защото самолетът закъсня. От там имате два часа и половина полет. Кацате на Буве, тичате да си купите билет от машинките за шътъл, тичате да го хванете преди да се е напълнил и се подрусвате в него още час и половина. След което вече сте в Париж и се захващате с метрото докъдето ви е хотела.
Звучи много, то си е много ама пък предстоят няколко дни красота, така че си струва.
След като свършихме цялата работа описана по-горе вече бяхме в хотела, ядохме и заспахме. Престоят ни започна на другия ден.
Бяхме направили план на задължителните неща, които трябва да видим. Предвид ограниченото ни време организацията на пътя ни беше гениална, ще я споделя с вас, да ви е по-лесно.
Събудихме се, забихме по едно кафе и един кроасан и тъй като местоположението на хотела ( близо до гара Saint Lazare ) ни го позволяваше се запътихме първо към Монмартър. Иначе преведено ‘’ планината на мъчениците’’, не се плашете, планина е много силно казано. По-скоро е пловдивско тепе. Известно е с това, че преди там са творили художници като Пикасо, Ван Гог и Модиляни. На върха е базиликата Сакре кьор, построена 1874 година. От нея бие една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона. Заставайки отпред освен нейната собствена красота, тя ни представя и уникална панорама към част от Париж.
Съветвам ви да отидете по-рано сутрин, ако не искате никой да ви пречи на гледката. Вечер пък можете да похапнете на някои от ресторантчетата и да гледате художниците, които рисуват портрети по улиците. Да не пропуснете да видите и Мулен Руж, намира се в началото на хълма ама от другата страна, ще го видите на навигацията. Там все още има автентични представления, но ще ви излъжа за цените и начините за резервация.
Погледахме, погледахме, поснимахме, повървяхме и продължихме. Следваща спирка беше Норт Дам. До нея стигнахме с метро, бързо и лесно. Въпреки, че преди много го мразех това парижко метро, сега някак по-лесно го преживях. Има няма 20 линии по него, но гарантирам, че не е трудно за справяне с посоките.
За наше съжаление катедралата беше затворена. Не просто затворена, тя си беше окупирана от ограда и тел. Явно онзи прословут ремонт все още е в сила, което малко ни изненада, но няма да намесвам политически теми тук. Давам нататък. Купих си шапка и ръкавици, защото ми беше студено. Там винаги е студено, да знаете, бях юли месец и пак ми беше студено. Както и да е!
Тръгнахме към Пантеона, той е на пешеходно разстояние от Нотр Дам. Изграден е около 1790г. и е гробница за над 70 известни френски личности. Сред които Волтер, Виктор Юго и Мария Кюри. Вътре можете да видите и Махалово на Фуко ама много голямо. Ние си го оставихме за другия път, защото хванахме някаква временна изложба и имаше супер опашка.
Митко беше объркан през повечето време заради целия френски език навсякъде около нас. Не казвам, че трябва да го знаете, за да се оправите добре, но го казвам. Хората поназнайват английски, но не особено добре. Почти изобщо. Научете някои основни думи или си вземете френскоговорящ под мишница, за по-голям успех.
От Пантеона отново на пешеходно разстояние е Люксембурските градини. Те са най-прекрасни пролет и лято, но и зимата не бяха за изпускане. Предвид надвисналите облаци и сивотата на Париж ни се сториха доста мистични и това беше красиво по своему. Построена е по заповед на Мария Медичи още през 1612г и от тогава е любимо място на парижани. Ако е студено, което е 70% сигурно, вземете си по едно греяно вино, екстра е.
Пихме винце малко, стоплихме ръцете и сърцата и тръгнахме. Следваща спирка – Лувъра. Днес само отвън, утре ще го видим и вътре. Отново го взехме пеша. Веднъж стигнете ли до Лувъра от там вече всичко ви е що годе в една линия. Заставате с гръб към него и пред вас е площада Конкорд с обелиска, след него Шамп Елизе и Триумфалната арка в края. Горе долу 3-4км е всичкото му вървене от Лувъра до Арката.
Най-накрая видяхме и Айфеловата кула. Тя реално се вижда или ако си на покрива на някоя сграда или ако си почти до нея. Не си представяйте, че ще ви гледа от всяка точка на Париж. Това може и да е работило при нейния строеж, но сега абсурд. Още нещо важно за нея, тя започва да свети точно в 18:00 часа ( лятото по-късно) и мига десетина минути. Казвам, за да предвидите кога да се инсталирате в близост.
На другия ден посетихме Лувъра. За него мога да кажа, че ви трябва между половин и цял ден, зависи колко се мотате. Купете си билет онлайн, за да не чакате на опашка. Билетът е за определен час, трябва да сте там в уречения час иначе горите. Веднъж влезете ли можете да се шляете колкото искате. Всички под 26 години влизат безплатно и това няма да ви го кажат на входа, колкото и младолики да изглеждате, защото не им се занимава. Ако ще взимате онлайн билет трябва да купите и безплатен такъв на стойност 0лв., който показва,че сте под 26 години.
Приключвам, че много дълго стана. Накрая посетихме гробището Пер Лашез. То ми беше мерак от бая време. Хванахме любимото метро и спряхме точно до него. Не знам защо съм жилява с идеята, че е по-малко. Ако искате да видите всичко пак ви трябва един ден. Ние не разполагахме с такъв и се отправихме към гробовете на Оскар Уайлд и Едит Пиаф. В случай, че сте малко по-страхливи се пригответе да ви стане леко тягостно, защото е много нестандартно място и е сиво, и има гарвани, и страшни статуи, но пък на нас много ни хареса.
Последно казвам, че пешеходното разстояние между забележителностите по-горе е около километър. Ние сме фенове на ходенето и не ни пречеше изобщо, но го имайте предвид ако ви домързява. Всичко това събрахме в два дни като не сме бързали изобщо. Вие можете да спестите ходене и да разгледате и още нещо от Париж, при нас ще е другия път.