Всеки е чувал за Перперикон. Свещеният град, по-стар от пирамидите, в който са живели траки, римляни, готи, ромеи и българи. Пази в себе си енергията на минали епохи и мистиката на заровени тайни. Ако сте отишли да видите въжения мост към село Лисиците, минете и през Перперикон. Той е само на 15 мин с кола от там и няма нужда да казвам, че си заслужава.

Паркирахме се срещу 1лв и една госпожа ни посрещна с карта в ръка. Обясни ни подробно от къде да минем и какво да видим. Купихме си картата, защото нямаше да го запомним, съветвам ви да го направите, за да разберете какво гледате. Всичко е маркирано, няма шанс да се изгубите, пък и си имате вече карта на мястото. Пригответе се за доста ходене, скачане, качване и слизане. За сметка на това гледките са невероятни, енергията на мястото влиза под кожата и проблемите изчезват.

Започва се като вървите по пътека с лек наклон, колкото за тренировка на прасци. Тя е около 10/15 мин. Зависи колко се спирате да казвате „ Уау, виж гледката!’’. После, разбира се, има стълби. Няма как, винаги има стълби, независимо дали сме на равното, дали сме на планина, на море, на река, вкъщи, винаги има стълби. След новите, създадени от модерен хомо сапиенс, идват и старите, изсечени в скалата, които са по-трудни за катерене.

След това малко на ляво, после още малко на дясно и минавате през първата порта. Веднага след нея в ляво е банята. Така трябва, одобрявам, влизаш, миеш се и тогава продължаваш.

Ясно може да различите трона, на който е седял владетелят на храма. Ние се изредихме да сядаме и да се правим на интересни, но реално е доста чудно как си е издълбан в самата скала. В комплексът има малко табели и няма как да разберете кое какво е. С купената карта е по-лесно, въпреки че отново се иска въображение.

Перперикон

Изкачвайки се нагоре видяхме олтара в храма на Дионис. Още може ясно да се наблюдава огромният кръг на земята, който е служил за жертвеник. Самият камък е обгорен, вследствие на многото огън горял там. В града има още няколко подобни кръга, играли същата роля. Предполага се, че козите са били най-честите жертви към Дионис, но да си кажем честно и на нас не ни се вярва да са му поднасяли само животни.

Перперикон

На върха на хълма се открива невероятна гледка във всички посоки. Мястото е абсолютен рай, разбирам защо са го избрали там да си живеят. Построени са допълнителни мостове, за да не се трепете по чукарите и за да не оставяте следи от присъствието си.

Единственият минус на картата беше нейното сгъване и разгъване. Ние, като чеда на GPS-а супер се справихме с посоките, но тъй като се задаваше буря, горе започна много да духа. Аз, виден екскурзовод, исках да покажа на Митко всяко място и да му прочета какво е, но просто тя не спираше да лети и да се мачка. Беше трудно, признавам, добре че нямаше други хора да ни гледат сеира.

Перперикон

Препоръчвам да си отделите цял ден, за да се полюбувате по-добре на обстановката. Ние трябваше да побързаме, за да не ни запука дъжда. Припкайки надолу по пътеката до мен забелязах една голяма змия. Звучи като да съм я видяла и да съм си продължила, но не. Трябваше да изкарам акъла на Митко и на змията като се развикам. Митко взе отбранителна позиция, змията също, като се вдигна като кобра срещу нас. Това беше смок – стрелец, който аз уплаших и той се чудеше какво точно съм. Изчакахме да му мине и се ската в храста докато ние се махнем.

Няма да ви разказвам за всички интересни неща, които можете да разгледате в Перперикон. Трябва да отидете и сами да се уверите колко магично място е. Седите на върха на планината сред руините и си представяте живота на хората тогава. Техните сватби, раждания, песни, танци, войни, погребения, вярвания и жертвоприношения. Представяте си го като филм, но реално сте седнали върху същия камък.