Стана топло и ние като невидели пак. Имахме един почивен ден и трябваше да се възползваме от слънцето на макс. Видяхме, че имаме шанс да посетим нещо, което се казва ‘’Слънчевата врата” и е близо до Пловдив. Повече не ни трябва, хайде една разходка на Чарли Чарлев, заведохме го на гости на майка ми и яхнахме Алфата.

Тази врата е малко след Розовец, което е след Раковски, което е на 20км от Пловдив. Абе, горе-долу един час път. Спряхме в село Розовец на центъра, има паркинг и тръгнахме нагоре към църквата. Тя се вижда … отгоре. Първите 15/20 минути се върви в селото, докато логично не излезете от него.
Слънчевата врата
Пътят нагоре е сравнително лесен, но не бих казала приятен, особено ако сте наивници без шапки като нас. Супер топло беше, а дърветата ги има ама не пазят сянка на пътеката.

Та, с много пот и усилия се дотътрихме до някъде. Казвам някъде, защото табелки има само в началото и после си следвате пътя, който предполагам преди е ставал и за високо, много високо проходима кола, сега за нищо не става. Зад гърба ни се откриваха супер красиви гледки, на които се полюбувахме повече като слизахме. Сега целта беше да не умрем от слънчев удар и да стигнем до Слънчевата врата. Много слънце, много нещо.
Слънчевата врата
Стига мрънкане! Видяхме един дядо и го попитахме дали сме в правилната посока, той каза ‘’ А да, все натам сте, още час и сте там’’! Какъв час бе, човек! Така де, не се предадохме и след бая почивки стигнахме до разклон, който представете си влиза в гора! Йес!
Слънчевата врата
Още около 5 минути вървене през една супер шано пътека в гората. Вече започнахме да се чудим защо им е трябвало на траките да бият толкова път да си построят вратата. Какво не им хареса на ниското?! Както е гора и изведнъж спира да има гора и се озовавате на ръба на отвесна скала с ненормална гледка. Сега ги разбирам вече, добре.
Слънчевата врата
Малко инфо все пак да ви дам. Това се смята, че е тракийско светилище, но не е много ясно какво му е било предназначението. Залезът огрява камъка по средата на конструкцията. Явно е часовник или календар, или както ние предполагаме – място за партита и мятане на жени през скалата. Очевидно е, че е направено от човешка ръка.Също интересно е, че тези камъни са кварцови, а там няма такива. Тоест някой си ги е донесъл, Бог знае от къде.

Изядохме по един сварен сандвич, полюбувахме се на хубавата Горнотракийска низина пред нас и подхванахме обратния път. Ако решите да не се връщате на час по-нагоре са и Правите камъни, също много интересен феномен, но ние сме изгубили форма покрай тази зима изпълнена с манджа.

Надолу е много лесно, няма какво да ви обяснявам. Набързо слезнахме и си отидохме потни и доволни. Разходете се до там, има какво да видите. А, щях да забравя, като ходите до тоалетна в гората си взимайте салфетките после, мерси!
Слънчевата врата