Божидара Денкова
Една от хилядите ми мечти е да отида на север. В това число имам предвид Черноморие, Дунав, Румъния, та чак до полюса. На север да е! Въпреки, че колкото по на север отиваме толкова по-студено става, и климата, и хората. Абе, има някакъв чар и в това. Особено ако говорим за Тюленово.
След повечето ни пътувания съм със смесени чувства. Има много радост, много нова информация, нови знания, както и доста тъга от немарливо отношение и забравена история. За мое огромно щастие след Тюленово не изпитах нищо негативно. Там е магия!
Сигурно ви е писнало да слушате за това селце в североизтока с население едва 60 души. Хиляди хора го посещават всяка година, за да се насладят на невероятните гледки на скалите. Всеки различно приема тази красота, някои търсят адреналин и се мятат от високите 20-30 метра отвесни скали. Не го препоръчвам! Други изпитват страхопочитание от разбиващите се с нереална мощ вълни. Това бях аз! А трети си правят милион снимки. Пак бях аз!
Ако не ви е страх и си вярвате достатъчно можете да се впуснете в експедиция. Има доста пещери, на които входът им е откъм морето. Иначе казано, трябва да се спуснете по скалата ( често има тънка пътечка ) и да се шмугнете в пещерата. Докато под краката ви се размазват вълни толкова силно, че чак гърми както преди буря. Не мога да ви покажа снимки, защото не съм толкова смела да отида там.
Интересна е историята на името на селото. Както се подразбира става въпрос за тюлени. Видът монах е обитавал тези места преди много години. Лежали са по скалите и са отглеждали потомство в пещерите. Някои местни твърдят, че и днес са виждали, но историческите данни казват, че е малко вероятно. Според публикуваната информация през 1978 година са открили останки на последния индивид.
Там природата е много различна. Брегът е изключително уникален за нашите географски ширини. Пясък няма! Прилича повече на скандинавка крайбрежна ивица, отколкото на тукашна. Едно от най-известните скални образувания там е арката. Някои хора минават по нея, други скачат от нея. Ние я гледахме от по-далеч, където пък се разкрива пълната красота.
Прекарахме цял ден в седене върху скалите, държейки се да не ни духне вятъра и съзерцавайки хоризонта. Малко ни беше, да си призная. Няма насищане! Изведнъж чухме гласове, които идват някак … отдолу! Как така има хора там, та то е стръмна, отвесна скала и свирепи вълни? Надникнахме и от там изкочиха баба и дядо, които се бяха инсталирали на ръба и ловяха риба. Казаха, че са от селото.
Завиждам им и за местообитанието, и за смелостта. Те бяха като алпийски кози по тези скали, брутални. Разказаха ни за подводните пещери, по които се стига само с лодка и при спокойно море. Хубаво е да имате и някой, който разбира, за да не си останете там. Предлага се тази екстра, ще видите паркираните лодки. И да, хванаха рибка и си тръгнаха, а ние просто си останахме със зяпнали усти. Много се възхищавам на такива хора!
Освен цялото това хубаво, с което трудно се разделихме, разбрахме и че в Тюленово е открито първото нефтено находище в България. Днес можем да видим сондите, все още са си на същите места както и през 1951 година. Освен петрол те вадят и лековита сярна минерална вода, която се хвърля в морето. Не съм запозната това колко точно е добре за морската вода, за това ще го оставя просто като факт без коментар.
Наблизо може да видите Шабла и нейния фар, най-източната точка на България. Той е по много причини уникален и неповторим. Най-старият действащ фар на балканите, най-високият в България, единственият боядисан в два цвята и още куп интересни неща, които ще разберете на място. Вземете по една връхна дреха, че много духа и тръгвайте на север, защото там е хубаво! А пък аз ще стискам палци тюлените просто да се крият доста добре и да не са изчезнали.
