Божидара Денкова
Първо от страшното започвам. До Шумен, на има няма 10км се намира село Хан Крум. От там по един очукан път се стига до заслон, където може да оставите колата. На този заслон има табела, на която много объркано е обяснено на къде да се тръгне. Надъхани тръгнахме по една стръмна пътека, за да се качим на скалния манастир.
След около 15мин вървене започнахме да се съмняваме, че сме там, където трябва да сме и се върнахме. Срещнахме хора и те казаха, че си е баш натам и айде пак обратно. Истината е, че доста трябва да си походиш, за да може да видиш накрая едно, което прилича на широкото в Капана в Пловдив и от него тръгват 5 пътеки. По най-дясната се продължава и още се върви през едни шубраци, красиво е.
Важното е, че стигнахме до скалите и ужасно страшните за мен стълби. Те са изсечени в самата скала и трябва да се държиш за дебело въже, за да не паднеш. Аз честно казано не си вярвам толкова и си седях долу. Митко се качи и каза, че си заслужава.
Изграден е някъде около XII век и монасите са използвали вече съществуващата там Стълбена пещера. Гледката от самия манастир е невероятна.
В Шумен пристигнахме вече уморени, но ни чакаха доста неща за разглеждане. Мислехме си дали да се качим до паметника ‘’ Създатели на българската държава’’ по стълбите, но мързела в нас надделя. Отидохме с колата.
Хора, този паметник е огромен. В днешно време няма как да бъде създаден подобен монумент, пък и стилът е … различен. Абсолютно произведение на изкуството и на неуморимия труд и безкрайния талант на много българи. Седиш си и се чудиш как са го построили, наистина.
В близост се намира Шуменската крепост. Решихме да я наминем и нея. Не е останало много, но е достатъчно, за да си представиш какво е било там. Интересното за нас бяха крепостните стени. Да, в множествено число, защото не е една. Общо взето всяка епоха си има стена без да бута предната. Гениално!
Искам да похваля Историческия музей в Шумен. Приемете го като абсолютна реклама. Аз, като един виден историк ( изобщо не ), обичам музеите, за да може нещо да ми влезне в главата. Този за момента е на първо място. Разполага със съкровищница, където има много, много стари монети и печати, зала със занаятите в областта и холограма, зала за историята на театъра и образованието, за църквите, за войните, каквото се сетите, има го! Заслужава си!
Шумен – градът на автоматите за кафе (безброй много са), паметниците (една идея по-малко от автоматите), средно милите хора и голямата неизвестна за мен СОЦ сграда на центъра. Идете и вижте! Хубаво е!
