Много късно си бяхме легнали, супер несериозно от наша страна. Тъй като бях проучила Екопътека „Чилингира“ предварително, не ми се стори нещо кой знае какво. Позволихме си да пием по две бири предната вечер. Не трябваше!

Към 8:30 едвам се измъкнахме от леглото. Направихме по едно кафе и разходихме Чарли Чарлев. Той остана на климатик да гледа предаване за ремонт на къщи на плажа. Това поиска – това му пуснахме. Той си знае!

Ние се юрнахме към комплекс Чилингира“, от където започва и едноименната пътека. Той се намира по пътя Кричим – Девин, малко след язовирната стена. По онзи прекрасен път, който се вие по язовир Въча, с неописуемите гледки. Има голям паркинг, където спокойно може да паркирате.

Пътеката започва от една метална стълба от другата страна на улицата. Качвате се по нея и продължавате само нагоре. Няма маркировка, но е отъпкана и няма начин да се изгубите. Цялата дължина е около 2км в посока. В началото е малко изкачване, а след това е полегато и вървите по билото на планината. Разделя се на половина – супер слънце и после супер сянка.

екопътека чилингира


Както при екопътека Райски изглед трябва да стигнете до крайната точка, откъдето се разкрива спираща дъха гледка. Финалът тук е Куртьов камък или отвесни скали с невероятна панорама. Имайте предвид, че на места е малко по-стръмно от обикновено, бъдете внимателни и си вземете вода и шапка! 

Та, ние по този начин за около час и няколко почивки на сянка се замъкнахме до края на Екопътека „Чилингира“. Наистина гледката е прекрасна!

екопътека чилингира


Вече беше станало обяд и хората горе бяха доста малко, което ни позволи да се разходим покрай скалите. Намерихме няколко дървета, под които да се скрием и да хапнем докато Въча ни гледа отпред. Изобщо не ни се тръгваше, но дойде и време за връщане.

Тук идва змията, милата тя. Вървим си ние супер надъхани, защото надолу е по-лесно, разбира се. Пуснала съм Митко напред да обира тръните, копривата и всичко лошо, а аз да се нося след него. Разстоянието ни е около две крачки. За части от секундата виждам как той подскача високо във въздуха и между краката му паникьосано се мятка нещо дълго (не много). 

Не, не ми се превидя, след това дългото нещо избяга в шубрака. Сега да кажа какво е станало. Бяхме на частта от пътеката с многото сянка и дървета. Около нас има трева и храсти. Тази прекрасна пепелянка си е правила густото отстрани, докато големият крак на Митко не е стъпил точно до нея. Тя се шашка, тръгва да бяга, той я вижда, тръгва да скача.

За щастие и двамата са добре. Надявам се уплаха на змията да е минал и без леене на куршум и тя да е супер. Честно казано, не бих отишла да я търся, за да я попитам.
 
Моят съвет е да не се притеснявате от животните в гората. Разбирам, че змиите не са особено приятни, но там е техния дом, тяхното място. Ние сме на гости и ако ни захапе змия, ние сме си виновни. За това е важно да сме информирани коя каква е и как да действаме след евентуална атака. Нея я е страх повече от нас, но за разлика от хората, змията няма друг дом.