Във всяка история споменавам Гугъл и неговите изпълнения. Мисля, че си заслужих да ни го върне тъпкано за всички подигравки. Ще стигна и до там, сега да започваме с хубавото, а именно екопътека Райски изглед.

Пътят до там от Пловдив е около два часа, главно защото има доста завои. До Черноочене има само дупки, след това се цепи през планината и там има завои и дупки. Минахме през села, които не знаех, че съществуват, дори не знам колко точно са населени.

Навън вече беше станало близо 100 градуса на сянка и ние пристигнахме до хотел Боровица, малко след село Пъдарци. Там бяха много мили да ни обяснят, че трябва да се върнем малко с колата по същия път и да опитаме да забележим табелата 2х2 метра отстрани на пътя. От нея тръгва екопътеката.

Момчето в хотела ми посочи върха на планината и каза Ей там, виждате ли, има едно знаме!‘’. Не виждах никакво знаме, нищо не виждах. Той ми даде около 3 минутки присвиване на очи и го посочи пак. Тогава наистина го видях ама то беше толкова малко, толкова на високо, толкова незабележимо, че се притесних Боже мой, къде отиваме ние?!’’. Момчето отново с усмивка ми потвърди Там трябва да стигнете!‘’. Ами, добре, мерси …

И на по-високо сме били, но тази жега на екопътека Райски изглед’’ беше убийствена. Както и да е, оставихме колата до пътя и тръгнахме по пътеката над табелата. Целият преход е около час в посока. Половината е стръмно изкачване по чакълена пътека, другата половина е полегата разходка по билото. Сянката там не е в изобилие, за това се пригответе с много вода и няколко шапки.

екопътека райски изглед


Доста добър фитнес, точно както на Фотинските водопади. Разликата е, че там първо беше равното и имаше сянка много. Реално, тази екопътека, нищо че се качва на върха, е доста на ниско. Следяхме надморската височина, долу до пътя беше 300м, а горе – 700м., което е и предпоставка за ужасната жега.

С много пот се покатерихме до крайната точка. От там гледката наистина е райска. Открива се панорама към Меандрите на Арда и язовир Кърджали. Наистина си заслужава усилията. Скрихме се под клоните на едно дърво на сянка и просто се наслаждавахме на прекрасната природа пред нас. Сега вече знамето не ми се струваше никак малко.

екопътека райски изглед


Ако продължите по същата пътека ще стигнете до пещера Утробата’’. Ние го оставихме за друг път, защото щях да колабирам от топло. Погледахме си още малко и събрахме сили да слезем. Естествено, надолу е много по-лесно и бързо. На места се посуркахме малко, но и в това има чар.

екопътека райски изглед


След като хапнахме в хотела решихме, че е време да си ходим. Влизане в Алфата, пускане на климатика и нагласяне на навигацията за Пловдив и излиза да продължим напред. Ама, чакай малко, ние дойдохме от отзад, не трябва ли да се върнем. Не! Гугъл казва напред! Километрите бяха същите, както и времето за прибиране, така че се доверихме. Груба грешка

Колкото по-напред продължаваме, толкова по-тесен и очукан става пътя. От едната ни страна си течеше река Арда, от другата скали и ние се носим с 20, защото ще ни паднат пломбите. По едно време дори реката свърши, тоест пресъхна. Под нас беше огромното корито пълно с камъни, но без вода. Дори мостове има, надявам се през другите сезони да се пълни, защото иначе това не вещае нищо добро за бъдещето. За близо 40км път видяхме една кола и две необитаеми къщи. Не знам къде бяхме! Дори част от пътя минаваше през разцепена на две скала. Лудница. За пръв път виждам изоставени коли до пътя, с паднали регистрационни номера, без наблизо изобщо да има нещо. Какво се е случило, зомбита ли са минали от тук ?

път между скалите


Благодарим на Гугъл, че винаги ни помага и ни води по най-добрия път! Извинявай, ако нещо, не съм искала да те обидя! Моля, повече не прави така! А вие да знаете, задължително използвайте пътя през Минерални бани и нищо друго!